Том Клэнси - Дъга Шест

Имаше нужда от бръснене и душ, но това също можеше да почака за Форт Браг. Скоро се озоваха в друг самолет за близки полети на ВВС, който се издигна и пое на югозапад. Този скок се оказа благословено кратък и приключи във военновъздушна база „Поуп“, в съседство с казармите на Осемдесет и втора въздушнопреносима дивизия във Форт Браг, Северна Каролина, и също така дом за „Делта Форс“ и други групи за специални операции.

За пръв път някой беше помислил какво да правят с Уил Джиъринг и Нунън беше доволен. Трима военни полицаи го отведоха в складовите помещения на базата. Останалите хора от пътуването отидоха в ергенските офицерски квартири.

Чавес се зачуди дали бельото му ще може да се изпере достатъчно добре, за да се използва отново. Но след това се изкъпа и намери на поставката над умивалника в банята самобръсначка, с която можа да свали наболата черна четина от своето — помисли си той — мъжествено лице. Излезе и намери чисто бельо.

— Накарах хората от базата да се погрижат.

— Благодаря ти, Джон. — Чавес навлече белите боксерки и тениската, след което се зае с Униформата за бойни действия — БДУ — в маскировъчен цвят за горски условия, чиито части бяха подредени на леглото, чак до чорапите и ботите.

— Дълъг ден?

— По дяволите, Джон, цял дълъг месец, докато се върна от Австралия. — Той седна на леглото, след което се замисли за миг и опъна гръб върху завивката. — Сега какво?

— Бразилия.

— Защо?

— Те заминаха там. Проследихме ги и имам въздушни снимки на мястото, където лагеруват.

— Значи отиваме им на гости?

— Да.

— И да направим какво, Джон?

— Да приключим с тази работа веднъж и завинаги, Доминго.

— Мен ме устройва, но дали е законно?

— Ти откога започна да се грижиш за тия работи?

— Женен човек съм, Джон, и съм баща, забрави ли? Сега трябва да бъда по-отговорен.

— Достатъчно е законно, Динг — отвърна тъст му.

— Щом казваш. Сега какво правим?

— Сега дремни малко. Останалата част от екипа пристига след час.

— От кой екип?

— Всички, които могат да се движат и стрелят, синко.

— Муй биен, шефе — отвърна Чавес и притвори очи.

„Бритиш Еъруейз“ 737–700 се задържа на земята колкото може по-кратко, презареди от една цистерна на ВВС и отново излетя за Международно летище „Дълес“ до Вашингтон, където присъствието му нямаше да предизвика някакви коментари. Бойците на ДЪГА бяха откарани на безопасно място и ги оставиха да си починат. Това леко ги разтревожи. Да ги оставят да починат обикновено означаваше, че скоро почивката ще се окаже нещо, което много ще им липсва.

Кларк и Алистър Стенли заседаваха в една стая на Главната квартира на Обединеното командване на Специални операции — с нищо незабележима сграда срещу малък паркинг.

— Е, какво става сега? — попита полковник Уилям Байрън.

Наричан от колегите си „Малкия Уили“, полковник Байрън притежаваше възможно най-неуместния прякор в армията на Съединените щати. Висок точно метър и деветдесет и два и с близо сто и пет килограма тегло, без никакви тлъстини, Байрън беше най-едрият мъж в ОКСО. Този прякор датираше още от Уест Пойнт, където той бе пораснал с петнайсет сантиметра и също толкова килограми след четири години тренировки и здраво ядене и където беше приключил като защитник в армейския отбор по американски футбол, разбил флотския тим със съкрушителната разлика от 35:10 в есенния класически турнир на Стадиона на ветераните във Филаделфия. Акцентът му все още беше от Джорджия въпреки магистърската му степен по мениджмънт от бизнесшколата в Харвард, която ставаше все по-популярна сред военните среди в Америка.

— Ще направим една разходка дотам — каза му Кларк, подавайки сателитните снимки през масата. — Просто едно „здрасти“.

— Къде, по дяволите, се намира този говнярник?

— В Бразилия, западно от Манауш, на Рио Негро.

— Виж ти, цял курорт — отбеляза Байрън, слагайки си очилата за четене, които ненавиждаше. — Кой го е построил и кой е там в момента?

— Хората, които искаха да унищожат целия шибан свят — отвърна Кларк и посегна за клетъчния си телефон, който зачурулика. Отново трябваше да изчака няколкото секунди, докато кодиращите системи се здрависат от двете страни. — Кларк слуша — каза най-после той.

— Тук е Ед Фоли, Джон. Мострата бе проучена от хората ни във Форт Дитерик.

— И?

— И се оказа, че е версия на вируса „Ебола“, казват, модифициран — „конструиран“ е терминът, който те използват всъщност — с добавка, както изглежда, на ракови гени. Те твърдят, че от това бил станал дяволски издръжлив. Нещо повече, пръчиците на вируса били опаковани в миникапсули, за да може да оцелее дълго време на открито. С други думи, Джон, това, което ти е казал руският ти приятел… изглежда, напълно се потвърждава.