Том Клэнси - Мечката и драконът

Ако изобщо можеше да се твърди, че от цигарите има полза, то е за такива моменти, помисли си Номури. Беше сложил лявата си ръка под главата на Мин, а тялото му се беше прилепило плътно до нейното. Гледаше тавана, наслаждаваше се на обзелата го приятна отпуснатост, подръпваше от цигарата, усещайки дишането на Мин, и се чувстваше истински мъж. Небето, което се виждаше през прозореца, беше тъмно. Слънцето беше залязло.

Номури стана, отби се първо в банята, а след това се отправи към малката кухня. Върна се с две чаши вино. Мин седна в леглото и отпи от своята. Номури не се сдържа, пресегна се и я докосна. Кожата й беше толкова гладка и подканваща.

— Мозъкът ми още не работи — каза тя, след като отпи за трети път.

— Скъпа, има моменти, когато мъжете и жените нямат нужда от него.

— Е, да, твоята наденица едва ли се нуждае от такова нещо — каза тя и протегна ръка, за да я погали.

— По-внимателно, момиче. Участвал е в тежко и уморително състезание — предупреди я с лека усмивка агентът от ЦРУ.

— Да, така е. — Мин се наведе и нежно го целуна. — Освен това излезе победител.

— Не би могло да се каже, но все пак успя да те настигне. — Номури запали нова цигара. После с изненада видя, че Мин се пресегна към чантата си и също извади една. Запали я с финес и пое дълбоко дима, след което го изкара през ноздрите си.

— Момиче-дракон — каза през смях Номури. — Остава само да изпуснеш и пламъци. Не знаех, че пушиш.

— В службата всички пушат.

— Дори и министърът?

Тя се засмя.

— Особено той.

— Някой трябва да му каже, че пушенето е вредно за здравето и не се отразява добре на онази му работа.

— Пушената наденица не е твърда — забеляза, кискайки се, Мин. — Може би в това се състои проблемът му.

— Харесваш ли го?

— Той е един стар човек, който си мисли, че пенисът му е млад. Използва служителките като в собствен публичен дом. Е, можеше и да е по-лошо — призна Мин. — Мина доста време, откакто бях негова любимка. Напоследък се интересува повече от Чаи, а тя е сгодена и той го знае. Това не е много цивилизовано поведение от негова страна.

— Законите не се ли отнасят за него?

Тя изсумтя почти с досада.

— За тях няма закони. Номури сан, та това са министри в правителството. Те са законът в тази страна и не ги интересува какво мислят другите за тях и за техните навици. Малко са тези, които се интересуват от подобни неща. Те са корумпирани много повече от някогашните императори, а твърдят, че защитават обикновените хора и обичат работниците и селяните като свои деца. Предполагам, че понякога и аз съм за тях едно от тези деца.

— Аз пък си помислих, че харесваш министъра си — продължи да я дразни Номури. — И за какви неща ти говори?

— Какво имаш предвид?

— Ами например, когато те задържа до късно и ти закъсня — отвърна той, отмахвайки с усмивка завивката на леглото.

— О, за разговори между министри. Той си води подробен личен политически дневник. Това е неговата защита, в случай че президентът поиска да го махне, нещо, което би могъл да покаже на колегите си. Фан не иска да загуби поста си и всички привилегии, които вървят с него. Затова документира всичко, което прави, а аз съм негова секретарка и записвам всичко, казано от него. Понякога това трае много дълго.

— Естествено, на твоя компютър.

— Да, на новия, и то с идеални китайски идеограми, след като ти ни снабди с новия софтуер.

— И ти държиш това в компютъра?

— Да, в харддиска. Е, закодирано, разбира се — увери го тя. — Научихме това от американците, когато успяхме да проникнем в тяхна оръжейна система. Казва се интелигентна кодираща система, макар че не знам какво точно се има предвид. Избирам файла, който искам да отворя, изписвам декодиращия ключ и той се отваря. Искаш ли да знаеш кой ключ използвам? Тя се засмя. „ЖЪЛТА ПОДВОДНИЦА“. Изписва се на английски заради клавиатурата. Беше преди да ни донесеш новия софтуер. Взех го от една песен на „Бийтълс“, която веднъж чух по радиото. „Всички ние живеем в една жълта подводница“, или нещо подобно. Едно време, когато започнах да уча английски, слушах много радио. Половин час търсих в речници и енциклопедии на думата подводница, за да разбера защо един кораб е бил боядисан в жълто. Ха-ха! — Тя разпери ръце.

Кодиращият ключ! Номури се помъчи да скрие вълнението си.

— Трябва да са доста файлове. Ти си негова секретарка от дълго време — каза небрежно той.

— Над четиристотин. Записвам ги с номера, а не с нови имена. Ако искаш да знаеш, днес беше четиристотин осемдесет и седем.