Том Клэнси - Мечката и драконът

„Не, просто дъртакът не иска да слуша“, помисли си Номури, но се сдържа. Фан вероятно беше както всички началници по света, преминали възрастта, когато са се вслушвали в това, което казват другите.

— Какво ще си поръчаш за вечеря? — попита Номури и получи най-добрия отговор.

— Не съм гладна. — Пламъчетата в очите й показаха какво иска.

Номури допи на един дъх питието си, смачка цигарата в пепелника и излезе навън с нея.

— Е? — каза Райън?

— Тази работа не ми харесва — отвърна Арни ван Дам.

— Предполагам, че това зависи от гледната ти точка. Кога ще изслушат аргументите им?

— След по-малко от два месеца, а това също би трябвало да ти говори нещо, Джак. Тези сухари съдии, които си назначил, ще трябва да се произнесат по случая и съм готов да се обзаложа, че много биха искали да оборят аргументите на Рой.

Джак се облегна в креслото и се усмихна на шефа на канцеларията.

— Че какво толкова лошо има в това, Арни?

— Джак, лошото е, че има много хора, които биха искали да имат право на избор за или против аборта. Там е работата. Така му и викат: „право на избор“, и засега законът е такъв.

— Може би това ще се промени — каза с надежда президентът, поглеждайки към разписанието си за деня. Трябваше да дойде министърът на вътрешните работи, за да говорят за националните паркове.

— По дяволите, не разчитай много на това! Ще хвърлят вината върху теб!

— Добре де, ако това стане някога, ще подчертая, че не съм съдия от Върховния съд на Съединените щати и ще стоя настрана от тази работа. Ако те го решат така, както аз, а предполагам и ти мислиш, че ще го направят, абортите ще се превърнат в юридически проблем и според Конституцията законодателните органи на няколко щата трябва да се съберат и сами да се произнесат дали гласоподавателките да могат да убиват неродените си бебета или не… Обаче, Арни, помни, че аз имам четири деца. Присъствал съм на ражданията на всичките и върви по дяволите, ако се опитваш да ми кажеш, че абортите са хубаво нещо!

Четвъртият малък Райън, Кайл Даниел, беше се родил, когато Райън вече беше станал президент и телевизионните камери показаха лицето му пред цялата нация, когато той излезе от родилното отделение, за да може светът също да вземе участие в събитието. Това повиши рейтинга на Райън с цели петнадесет пункта и навремето Арни беше много доволен.

— Мама му стара, Джак, кога съм казвал подобно нещо — възмути се Ван Дам. — Но ние с теб често вършим неща, които не са съвсем правилни, не е ли така? И не отричаме правото и на други хора да ги вършат. Вземи например пушенето — добави той, за да дръпне малко Райън за опашката.

— Арни, ти можеш да си служиш с думите както никой друг и този път добре ме изигра. Признавам ти го. Обаче има качествена разлика между това да запалиш проклетата цигара и да убиеш един човешки живот.

— Вярно е, ако зародишът е човешко същество, което е проблем за решаване от теолозите, а не от политиците.

— Арни, нещата стоят така. Тълпата, която е за абортите, твърди, че въпросът дали зародишът е човек или не е не влиза в сметката, защото той се намира в тялото на жената и е нейна работа какво ще прави с него. Добре. Според закона на Римската република, пък и на империята жената и децата са собственост на „патер фамилиас“, на главата на семейството, и той би могъл да ги убие когато си поиска. Мислиш ли, че трябва да се върнем към онова време?

— Очевидно не, защото това дава права на мъжете и обезправя жените, а ние вече не допускаме такива неща.

— Значи ти вземаш един морален проблем и го свеждаш до това какво е добро от политическа гледна точка и какво не е добро от същата тази точка. Обаче, Арни, аз не съм поставен тук да правя подобни неща. Дори и на президента е разрешено да има някои морални принципи или при всяко идване на работа сутрин трябва да коригирам своите разбирания за добро и лошо?

— Но не ти е разрешено да ги налагаш на другите. Моралните принципи са нещо, което трябва да държиш вътре в себе си.

— Това, което наричаме закон, не е нищо повече от колективна убеденост на обществото кое е добро и кое е лошо. Дали става въпрос за убийство, отвличане или преминаване на червен светофар, обществото решава какви да са правилата. В една демократична република правим това чрез законодателната власт, като избираме хора, които споделят нашите възгледи. Така се създават законите. Приемаме и Конституция, върховния закон на страната, който е обмислен много внимателно, защото той решава какви могат да бъдат или да не бъдат другите закони и ни предпазва от нашите временни пристрастия. Работата на съдебното право е да интерпретира законите или както е в този случай конституционните принципи, съдържащи се в тези закони, когато те се прилагат на практика. В случая „Рой срещу Уейд“ Върховният съд отиде твърде далеч. Той прояви законодателна инициатива, промени закона по начин, неочакван от неговите създатели, и това беше грешка. За да върне нещата, Рой трябва да върне въпроса за абортите в щатската легислатура, където му е мястото.