Том Клэнси - Мечката и драконът

— Значи капитализмът наистина е проникнал в Китай.

— Някои от висшите партийни функционери, изглежда, харесват подобни неща. Предполагам, че когато човек наближи осемдесетте, му е нужно нещо по-специално, за да запали мотора. — Мери Пат беше виждала снимките. По едно време те бяха доста много. Тя беше майка, а показаните на снимките бяха още деца, колкото и странно да се стори това на някой от абонатите в Мрежата. На педофилите момиченцата от снимките сигурно им се струваха като живи с разтворените си крака и подканващото изражение на детските си, кукленски лица. В края на краищата аз не съм свещеник, помисли си директорката на Оперативната дирекция. Понякога се налагаше да имаш работа с такива перверзници, защото разполагаха с информация, която беше нужна на страната й. Ако имаш късмет и информацията се окажеше наистина полезна, често пъти се налагаше да им уреждаш да избягат и да живеят в Съединените щати, където те можеха да се отдават в по-голяма или по-малка степен на перверзните си, след като биваха запознати със законите на страната и последиците от нарушаването им. Освен това винаги имаше на разположение баня и сапун, където да си измие ръцете. Често й се налагаше да го прави. Един от проблемите, свързани с шпионажа, беше, че човек не винаги има работа с такива хора, които би искал да покани на вечеря вкъщи. Тук обаче добрите маниери оставаха на заден план. Ставаше въпрос за информация, която е нужна на страната ти, за да пази своите стратегически интереси и дори да победи в евентуална война, ако се стигнеше дотам. Често пъти директно или индиректно животът ти е изложен на опасност. Така че си готов да правиш бизнес с всеки, който има такава информация, дори и ако той или тя не са светци.

— Добре, скъпа, дръж ме в течение — каза Фоли на жена си.

— Непременно, скъпото ми мъжленце. — Директорката на Оперативната дирекция тръгна обратно към кабинета си. Там тя написа отговора си до Номури: СЪОБЩЕНИЕТО ПОЛУЧЕНО. ДРЪЖ НИ В ТЕЧЕНИЕ КАК НАПРЕДВАШ. МП. КРАЙ.

Номури си отдъхна с облекчение, когато се събуди и видя отговора в електронната си поща. Беше малко разочарован, че нямаше компания в леглото, но да се надява на подобно нещо не беше реалистично. За Мин не беше много за препоръчване да прекара другаде нощта, освен в леглото си. Номури дори не можеше да си позволи да я откара обратно до дома й. Тя просто си тръгна заедно с подаръците. Е, някои от тях бяха на нея по пътя пеш обратно към дома. Номури горещо се надяваше, че тя няма да обсъжда нощните си приключения със своите съквартирантки. Обаче човек никога не можеше да бъде сигурен какво си споделят жените. Същото беше и с някои мъже, които помнеше от колежа. Имаше приятели, които разказваха с най-големи подробности за завоеванията си, сякаш бяха успели да разсекат дракон с пика. Номури никога не си беше падал по подобни хвалби на всеослушание. Или още оттогава притежаваше шпионски манталитет, или пък се ръководеше от правилото, че един джентълмен не се хвали с любовните си подвизи. А жените? Той не знаеше отговора на този въпрос, както и защо те обичат да влизат в банята по двойки. Дори понякога се шегуваше, че там правят профсъюзните си съвещания. При всички случаи жените бяха по-приказливи от мъжете. Беше сигурен в това. И въпреки че те криеха много тайни от мъжете, колко ли бяха тези, които крият и от другите жени? Господи, достатъчно беше само тя да каже на съквартирантката си, че един японски търговец я беше чукал до побъркване и ако другата се окажеше доносник на държавна сигурност, Мин щеше да бъде посетена от някой неин служител, който в най-добрия случай щеше да я посъветва никога повече да не се среща с Номури. По-вероятно беше да я накара да върне на онзи скапан американски буржоазен боклук бельото от „Виктория сикрет“ и да я заплаши, че ще изгуби работата си в министерството, ако отново я видят да върви по една и съща улица с него. А това би означавало също, че той щеше да бъде следен, наблюдаван и проучван от Министерството на държавната сигурност, нещо, върху което Номури трябваше сериозно да се замисли. Не трябваше да допуска да го заловят, че върши шпионаж. Това беше комунистическа страна, в която спазването на законите беше буржоазно схващане, на което не трябва да се обръща сериозно внимание, а гражданските свободи се ограничаваха с изискването да правиш това, което ти се казва. Като чужденец, занимаващ се с бизнес в КНР, отношението към него можеше и да не е толкова строго, но не и снизходително.