Том Клэнси - Мечката и драконът

— Значи това е домът на един капиталист — каза Мин, като се оглеждаше наоколо. Стените бяха покрити с репродукции, главно рекламни плакати от филми.

— Да, това е домът на един служител. Не знам дали съм капиталист или не, другарко Мин — добави той с усмивка, повдигайки едната вежда. — Посочи й канапето. — Заповядай, седни. Да ти донеса ли нещо за пиене?

— Може би чаша вино? — предложи тя, забелязвайки опакованата кутия на стола срещу канапето.

Номури се усмихна.

— Няма да ме затрудни.

Той се отправи към кухнята, където в хладилника се изстудяваше бутилка калифорнийско шардоне. Лесно се справи с тапата и се върна в хола с две чаши, едната от които подаде на гостенката си.

— А! Да, това е за теб, Мин. — Той й подаде кутията, опакована доста спретнато в червена хартия специално за подаръци.

— Може ли да я отворя сега?

— Разбира се. — Номури пусна най-добрата сваляческа усмивка, която можеше да измисли. — Може би ще искаш да изпробваш…

— Имаш предвид спалнята ти ли?

— Извинявай. Просто си помислих, че би искала да си сама, когато я отвориш. Моля те да ми простиш, ако съм ти се сторил прекалено директен.

Закачливото пламъче в очите й беше съвсем красноречиво. Мин отпи голяма глътка от бялото вино, отиде в спалнята и затвори вратата след себе си. Номури сръбна съвсем малко от своята чаша и седна на канапето, за да види как ще се развият събитията. Ако беше сбъркал в избора, тя можеше да го замери с кутията и да изхвръкне ядосана навън, но според него това не беше много вероятно. По-сигурно беше, че дори и да го намери за прекалено директен, ще запази подаръка и кутията, ще си допие виното, ще си поприказват още малко и след трийсетина минути ще си тръгне, за да покаже добри маниери. В такъв случай резултатът щеше да бъде същият, без обаче някой да остане обиден, но Номури ще трябваше да търси друг обект за вербуване. Не, най-добре щеше да е…

… вратата се отвори и тя застана там с малко дяволита усмивка. Строгия костюм го нямаше. Вместо него си беше сложила червенооранжевия комплект бикини и сутиена, който се откопчаваше отпред. Тя се спря там и вдигна чашата си за наздравица. Изглежда, че вътре беше ударила още една глътка, може би за кураж… или пък за да понамали задръжките си.

Номури изведнъж се озова в небрано лозе. Той също отпи от виното, преди да се изправи, а после се запъти бавно и вдървено към вратата на спалнята.

По очите й забеляза, че и тя се чувства малко неловко, може би леко поуплашена. Номури се надяваше, че и неговите създават такова впечатление, защото жените навсякъде по света обичат мъжете да са по-уязвими. Трескаво премисляше ситуацията. След това се усмихна.

— Отгатнал ли съм точния размер?

— Да, стоят ми чудесно, като втора кожа, гладки са като мека коприна.

Номури осъзна, че всяка жена имаше в себе си способността да се усмихва и независимо от обстановката да покаже, че не й липсват качествата на една истинска жена, пълна с нежност и изгаряща от желание, престорено сдържана и кокетна. Остава ти само да…

Протегна ръка, докосна леко лицето й, доколкото това беше възможно, защото леко трепереше. „Какво, по дяволите ти става?“ — запита се той. „Трепериш?“ Джеймс Бонд никога не трепери. Дошъл беше моментът, когато трябваше да я грабне в прегръдките си и властно да я понесе към леглото, където да я обладае, както Винс Ломбарди побеждава някой футболен отбор, когато на върха на атаката е Джордж Патън. Но въпреки че очакваше този момент на триумф, нещата не бяха такива, каквито си ги представяше. Каквато и да беше и която и да беше Мин, тя му се отдаваше. Държанието й не показваше нищо друго. Тя имаше само това и му го даваше.

Той наведе глава, за да я целуне, и усети аромата на парфюма „Мечтата на ангела“. Подхождаше идеално за момента. Ръцете й го обгърнаха по-бързо, отколкото очакваше. Неговите последваха примера на нейните и той усети, че кожата й е гладка като лъскава коприна. Ръцете му зашариха нагоре-надолу, без да може да ги спре. Усети нещо странно върху гърдите си. Поглеждайки надолу, видя, че малките й ръце разкопчават копчетата на ризата му. След това очите й срещнаха неговите, а лицето й вече не изглеждаше съвсем обикновено. Той разкопча копчетата на ръкавелите си, а тя му смъкна ризата, след това издърпа фланелката през главата му или по-скоро се опита да я издърпа, защото ръцете й бяха твърде къси, за да може да свърши докрай тази работа. Той я прегърна още по-силно, усещайки меката като коприна материя на новия й сутиен да се търка в неокосмените му гърди. В този момент прегръдката му стана още по-крепка и настоятелна. Целуна я още по-настойчиво по устните, взе лицето й в ръце и се загледа в тъмните, внезапно станали дълбоки очи. Това, което видя в тях, беше жена.