Том Клэнси - Мечката и драконът

— Забравяш за завещанието.

В очите на Арни проблесна гневно пламъче.

— Завещание ли? Всеки президент, който се безпокои прекалено за такива неща, обижда Бога, а това е също толкова глупаво, колкото да обидиш Върховния съд.

— Да бе, и кога делото за Пенсилвания ще стигне там…

Арни вдигна ръце, сякаш за да се предпази от удар.

— Джак, ще се тревожа за това, когато му дойде времето. Ти не се вслушваш в съветите ми за Върховния съд и до този момент имаш късмет, но ако… не, когато получиш юмрука в лицето, няма да ти хареса. — Ван Дам вече планираше каква ще е отбранителната стратегия и при подобна възможност.

— Може би, но не ми се мисли за това. Понякога, когато сечеш дървото, не обръщаш внимание къде падат треските.

— Но от време на време трябва да поглеждаш нагоре проклетото дърво да не се стовари върху теб.

Вътрешната уредба на Джак иззвъня в момента, когато той угаси цигарата. Беше гласът на Съмтър.

— Сенаторите току-що минаха през западния вход.

— Аз ще бъда тук отвън — каза Арни. — Само запомни, че трябва да подкрепиш строежа на язовира и канала на онази проклета река и да кажеш, че цениш тяхната поддръжка. Тогава те ще застанат зад теб, когато ти потрябват, а това ще стане, не го забравяй.

— Да, татко — съгласи се Райън.

— Вървяла си пеш дотук? — попита леко изненадан Номури.

— Това са само два километра — отвърна безгрижно Мин. После се засмя. — Изостря апетита.

„Да, излапа фетучинито, както акула сърфист“, помисли си Номури. „Май и без това на апетита ти му няма нищо.“ Това обаче не беше честно от негова страна. Беше планирал много внимателно цялата вечер и ако тя беше влязла в капана, вината беше негова, а не нейна. Тя има известен чар, помисли си той, когато Мин се качваше в служебната му кола. Вече се бяха разбрали да отидат в апартамента му, за да й даде подаръка, за който беше споменал. Сега Номури се чувстваше малко изнервен. Беше планирал работата повече от седмица. Вълнението на ловеца си оставаше и в това отношение мъжете от хиляди години не се бяха променили. Сега се питаше какво ли си мисли тя. Беше изпила две пълни чаши вино с яденето и беше преминала към десерта. Когато той предложи да отидат в апартамента му, веднага скочи на крака. Или неговият капан беше много изкусно заложен, или и на нея самата много й се искаше. Разстоянието не беше голямо и докато пътуваха, запазиха мълчание. Той паркира колата на обозначеното за него място, като се питаше дали на някой ще му направи впечатление, че днес не е сам. Приемаше, че може би тук го наблюдават. Вероятно китайското Министерство на държавната сигурност се интересуваше от всички чужденци, които живееха в Пекин, защото всички бяха потенциални шпиони. Странното беше, че неговият апартамент не беше в същата част на сградата, в която бяха американците и другите западняци. Това не беше някаква открита сегрегация или категоризация, но просто така бяха решили. Номури установи, че американците бяха настанени в един и същи сектор заедно с европейците, а също и с тайванците. Така че каквото и да беше наблюдението, то беше съсредоточено повече в онази част на комплекса и в момента беше добре за Мин, а може би и за него по-късно.

Той живееше в двуетажна ъглова сграда — китайски вариант на американски жилищен комплекс, съчетан с градина. Апартаментът беше доста просторен, около 100 квадратни метра, и вероятно в него нямаше подслушвателни устройства. Той поне не беше открил микрофони, когато се нанесе и окачи картините си. Апаратурата му за откриването им не регистрира необичайни сигнали. Телефонът, разбира се, сигурно се подслушваше, но това не означаваше непременно, че някой прослушва записите всеки ден и дори всяка седмица. Министерството на държавната сигурност беше още едно държавно учреждение и в Китай то едва ли се различаваше много в това отношение от тези в Америка или във Франция. И там имаше мързеливи, неподготвени хора, които работеха колкото може по-малко за една бюрократична машина, която не поощряваше самоинициативата. Сигурно прекарваха по-голямата част от времето в пушене на проклетите местни цигари и в мастурбиране.

На вратата си беше поставил американска брава с труден за манипулиране механизъм и яка заключалка. Ако го попитаха защо я е поставил, щеше да обясни, че когато е работил за „Нипон корпорейшън“ в Калифорния, са го обрали — американците са такива незачитащи законите, нецивилизовани хора — и не иска това да се повтори.