Том Клэнси - Мечката и драконът

Най-добрата разузнавателна информация идваше от множеството китайски граждани, които живееха в Русия незаконно, но достатъчно добре — предимно продавачи и работници, значителна част от които бяха служители и сътрудници на Министерството на държавната сигурност. Той би искал да разполага с повече фотоизображения, но страната му имаше само един разузнавателен спътник и в интерес на истината снимките, закупени от френската търговска спътникова компания SPOT, бяха по-добри. Освен това те бяха по-леснодостъпни чрез Интернет и за целта началникът на разузнавателния му отдел разполагаше с почти неограничен бюджет. В момента, според последните фотографии, най-близката механизирана формация на руснаците е на повече от сто километра от границата. Това потвърди информацията от човешките разузнавателни ресурси, според които единствените подразделения в обсега на артилерийския огън са постоянно дислоцирани части, предназначени за отбрана на границата. Любопитно бе, че руското главно командване не придвижва масово други подразделения към района, но всъщност те не разполагаха с кой знае какво, което да придвижват. Освен това отбраната на тази граница с многото й завои и извивки щеше да погълне живата сила така, както гъбата поглъща вода, а те нямаха толкова много части, които да прахосват. Бяха му донесли и че този генерал Бондаренко обучава хората си по-усърдно от своя предшественик, но това не го притесняваше особено. Китайците тренираха усилено от много години и на Иван му бе необходимо време, за да ги настигне.

Не, единственото му притеснение бе голямото разстояние до крайната цел. Снабдяването щеше да е проблем, защото както Наполеон е казал, че една армия марширува по стомаха си, така танковете и другите верижни машини плаваха по море от дизелово гориво. Разузнавателните източници му бяха съобщили разположението на големите ГСМ складове 39 39 Гориво-смазочни материали. — Бел.прев. на територията на Русия, но той не можеше да се надява, че ще успее да ги превземе непокътнати, макар да се надяваше на това и да бе подготвил план за вертолетен десант над всеки от тях.

Пън извади шестдесетата си за деня цигара и вдигна поглед към началника на оперативния си отдел.

— Да?

— Окончателната заповед пристигна. Потегляме в 03,30 след три дни.

— Всичко ще бъде ли готово дотогава? — попита Пън.

— Да, другарю генерал, двадесет и четири часа преди това.

— Добре. Нека хората ни да се нахранят добре. През следващите няколко седмици това може да не им се случва достатъчно често.

— Тази заповед вече е издадена, другарю генерал — каза полковникът.

— И пълно радиомълчание.

— Тъй вярно, другарю генерал.

— Нито звук — каза сержантът. — Няма дори обичайните радиокомуникации.

Самолетът RC-135 бе първата птичка на ВВС на САЩ, която пристигна в ТВД. Той излетя от военновъздушна база Андерсън на остров Гуам, дозареди над Охотско море и навлезе в руското въздушно пространство над пристанищния град Аян. Сега, два часа по-късно, самолетът се намираше източно от Скороводино, близо до границата. RC-135 бе усъвършенстван вариант на стария „Боинг“ 707, но нямаше прозорци. Той бе претъпкан с радиоподслушвателна апаратура, а екипажът му се състоеше от висококвалифицирани специалисти по радиотехническо разузнаване — един от едва двата екипа във ВВС на САЩ, които говореха поносим китайски.

— Сержант, какво означава, когато имаме много войници и никакви радиокомуникации? — попита полковникът, който командваше тактическата група. Въпросът бе риторичен, разбира се.

— Същото, каквото и ако двегодишният ви син не вдига шум, сър. Пише по стената с химикал или прави нещо друго, с което да си изкара шамар по дупето — сержантът се отпусна в креслото си, което приличаше на пилотските, но продължи да гледа показанията на множеството локатори, настроени на всички познати честоти, които използваше Народоосвободителната армия. Екранът не показваше абсолютно нищо, с изключение на леките атмосферни смущения. Може би е имало някои разговори, докато китайците са придвижвали тези подразделения дотук, но сега не се чуваше нищо, освен няколко граждански УКВ станции, излъчващи предимно музика, която бе толкова чужда за летателния състав, колкото Гранд Ол Опри би бил в Пекин. Двама души от екипажа, които слушаха цивилните станции, научиха, че текстовете на китайските любовни балади са също толкова безсмислени, колкото и тези на аналозите им от кънтри фестивала в Нашвил, макар в момента да преобладаваха патриотичните песни.