Том Клэнси - Мечката и драконът

— А оттук ще поемат нагоре по долината — съгласи се Бондаренко. — През този проход, после ще продължат на североизток.

Не бе необходимо човек да е Нобелов лауреат, за да предвиди пътя на настъплението. Теренът бе най-важното обективно условие, на което трябваше да се базират всички подобни планове. Бондаренко можеше да прочете мислите на противниковия командир, тъй като всеки добре обучен войник възприемаше и анализираше линиите върху картата по един и същ начин. Равният терен е по-добър от хълмистия. Полето е по-добро от гората. Сухото време е по-добро от дъждовното. Теренът по границата бе доста хълмист, но по-нататък се изравняваше, а освен това имаше множество долини, които даваха възможност за бързо настъпление. С достатъчно формирования той би могъл да превърне всяка от тези долини в смъртоносен капан, но ако разполагаше с достатъчно войска, китайците сега нямаше да са строени на границата. Щяха да седят в собствените си отбранителни съоръжения и да се страхуват от него. Само че действителността в момента не бе такава.

256-а мотострелкова дивизия бе на сто километра от границата. Личният състав водеше неистова стрелкова подготовка, защото тази инвестиция бе с най-бърза възвръщаемост. Командирите на полкове и на батальони бяха в командните си пунктове и водеха учения по карти, защото Бондаренко искаше те да мислят, а не да стрелят. За тази цел имаше редници и сержанти. Добрата новина за главнокомандващия ТВД Далечен изток бе, че на бойците му им доставяше удоволствие да стрелят и резултатите им бързо се подобряваха. Лошата бе, че срещу всеки негов добре обучен екипаж на танк китайците имаха над двадесет.

— Каква чудесна засада можехме да организираме, ако имахме достатъчно хора — въздъхна Толкунов.

— Когато бях в Америка, за да наблюдавам ученията им, чух една много хубава шега в тази връзка. Ако леля ти имаше топки, щеше да ти е чичо, Владимир Константинович.

— Така е, другарю генерал.

Двамата отново се наведоха над картите и снимките.

— Значи те знаят какво правим? — отбеляза Пян Кун. — Това не е добър развой на събитията.

— Може да знаеш какво ще направи някой крадец, но ако той има пистолет, а ти не, какво значение има? — попита го в отговор Цзян Хансан. — Другарю маршал?

— Подобно предислоциране на военни части не може да остане незабелязано — меко каза маршал Лю. — Винаги е трудно да се постигне тактическа изненада. Ние обаче имаме на наша страна стратегическата изненада.

— Вярно е — обърна се към останалите от Политбюро Тан Дъсъ. — Руснаците са предупредили някои от дивизиите си за раздвижването, но те все още са доста на запад, на няколко дни път. Освен това всички те ще се придвижат насам по тази железопътна линия, а нашите военновъздушни сили могат да я затворят, нали, Лю?

— Без проблеми — отвърна министърът на отбраната.

— А американците? — попита Фан Ган. — В нотата, която току-що получихме, те твърдят, че гледат на руснаците като на съюзници. Колко пъти хората са подценявали американците, Цзян? Включително и ти.

— Има обективни условия, които се отнасят дори за американците, колкото и да са велики — увери Лю присъстващите.

— А след три години ще им продаваме нефт и злато — каза Цзян на колегите си. — Американците нямат политическа памет. Те винаги се адаптират към промените в световния ред. През 1949 те създадоха НАТО, в което влезе най-големият им враг — Германия. Виж как постъпиха с Япония, след като хвърлиха атомни бомби там. Трябва да имаме предвид само, че американците ще прехвърлят известен брой хора там и те ще са принудени да рискуват наравно с останалите, но може би трябва да избягваме нанасянето на прекалено големи поражения на жива сила. Освен това ще се отнасяме към военнопленниците и към арестуваните цивилни внимателно — светът е чувствителен и ние трябва да се съобразяваме с това, смятам.

— Другари — започна Фан, събрал смелост за последен път да разкрие пред останалите собственото си мнение. — Все още можем да предотвратим това, както маршал Лю ни каза преди няколко дни. Не сме започнали, докато не прозвучат изстрелите. Все още можем да кажем, че провеждаме учение за отбрана, и светът ще се задоволи с това обяснение по причините, които приятелят ми Цзян току-що изложи пред нас. Щом започнат враждебните действия обаче, тигърът ще се окаже извън клетката. Мъжете защитават своето със самоотверженост. Помните, че Хитлер подцени Русия, и това бе последната му грешка. Иранците подцениха Америка през миналата година и резултатът бе страдания за народа и смърт за лидера им. Сигурни ли сме, че ще възтържествуваме в тази авантюра? Сигурни ли сме? Залагаме живота на страната си. Не трябва да забравяме това.