Том Клэнси - Мечката и драконът

— Фан, стари другарю, ти както винаги си мъдър и разсъдлив — любезно отвърна Цзян. — Знам, че говориш от името на нашата нация и на нашия народ, но както не бива да подценяваме своите врагове, така не трябва да подценяваме и самите себе си. Бихме се веднъж с американците и им нанесохме най-сериозното военно поражение в тяхната история, нали?

— Да, изненадахме ги, но в крайна сметка загубихме един милион души, включително и сина на Мао. И защо? Защото надценихме собствените си възможности.

— Не и този път, Фан — увери колегите си Цзян. — Не и този път. Ще постъпим с руснаците така, както постъпихме с американците при река Ялу. Ще ги ударим мощно и изненадващо. Където са слаби, ще направим пробив и ще продължим. Където са силни, ще заобиколим и ще ги обградим. През 1950 бяхме армия от селяни и имахме само леко оръжие. Днес ние сме една напълно модерна армия. Днес можем да правим неща, за които американците не можеха дори и да мечтаят тогава. Да, ще възтържествуваме.

— Другари, искаме ли да спрем в този момент? — попита Цзян, за да насочи дебата в желаната от него посока. — Искаме ли да обречем страната си на икономически и политически крах? Това е въпросът в момента. Ако останем безучастни, подлагаме на риск живота на нацията. Кой от нас иска да остане безучастен в тази ситуация.

Никой, както можеше да се предположи, нито дори Цян се нае да приеме хвърлената ръкавица. Гласуването бе изцяло проформа и решението, разбира се, бе единодушно. Както винаги членовете на Политбюро постигнаха единомислие в свой собствен интерес. Министрите се завърнаха в кабинетите си. Цзян задържа Тан Дъсъ за няколко минути, преди да се отправи към своя. Един час по-късно той отиде при приятеля си Фан Ган.

— Не ми се сърдиш, нали? — попита Фан.

— Гласът на предпазливостта е нещо, което не ме обижда, стари приятелю — каза Цзян любезно, докато се настаняваше срещу бюрото на събеседника си. Можеше да си позволи да бъде любезен. Беше спечелил.

— Страхувам се от този ход, Цзян. Ние подценихме американците през 1950 и това ни коства живота на много хора.

— Имаме достатъчно хора за разход — изтъкна старшият министър без портфейл. — Освен това така Лю ще се почувства полезен.

— Ако има нужда от това — Фан изрази с жест отвращението си от този надут военен маниак.

— Даже и кучето си има нужди — отбеляза гостът.

— Цзян, ами ако руснаците са по-добре, отколкото мислиш?

— Погрижил съм се за това. Ще създадем нестабилност в страната им след четиридесет и осем часа — в деня, в който ще започне офанзивата ни.

— Как?

— Помниш ли неуспешния ни опит за покушение над старшия съветник на Грушевой, онзи Головко?

— Да, и тогава също бях против — напомни Фан на госта си.

— Тогава може би беше прав — призна Цзян, за да успокои своя домакин. — Тан обаче доразви тази възможност. Какъв по-добър начин да дестабилизираме Русия от това да елиминираме президента й? Можем да го направим и Тан вече е издал заповедите.

— Искате да убиете държавен глава на чужда територия? — попита Фан, изненадан от невероятната наглост. — А ако се провалите?

— Така или иначе предприемаме акт на агресия срещу Русия. Какво можем да загубим? Нищо, но можем да спечелим много.

— Но политическите усложнения… — дълбоко пое въздух Фан.

— Какво за политическите усложнения?

— Ако ни отвърнат със същото?

— Имаш предвид опит за атентат срещу Ху? — изражението на лицето му даде истинския отговор на този въпрос: „Китай ще бъде по-добре без това нищожество“, но дори Цзян не можеше да си позволи да изрече това на глас, даже и в този кабинет. — Тан ме увери, че физическата ни сигурност е организирана перфектно. Перфектно, Фан. В момента в страната ни не се провеждат операции на чуждо разузнаване.

— Предполагам, че всяка нация смята така — точно преди покривът да се срути на главата й. Справихме се добре с шпионажа в Америка и нашият добър другар Тан заслужава поздравления за това, но подобни ходове никога не биват възприемани добре. Трябва добре да помним това.

Цзян отхвърли тази мисъл:

— Не можем да се страхуваме от всичко.

— Вярно е, но да не се страхуваш от нищо също е неразумно — Фан направи пауза, за да предотврати спора. — Цзян, сигурно ме мислиш за бабичка.

Тези думи предизвикаха усмивка на лицето на другия министър.

— Бабичка? Не, Фан, ти си доказан другар от дълги години и един от най-задълбочените ни умове. Защо, мислиш, те доведох в Политбюро?