Том Клэнси - Мечката и драконът

— На какво?

— Прилича на петтонен камион със секция от понтонен мост на него. Китайците изкопираха руската конструкция, по дяволите, всички я изкопираха. Иван измисли много приятно мостче. Както и да е, на радара поне изглежда така и — той се обърна към последните получени от спътника данни — доста си приличат с тези тук, нали? Бих го нарекъл осемдесетпроцентово сходство. И така, според мен това са два инженерни полка, които съпровождат танковата дивизия.

— Това не са ли много инженери за поддръжка на една-единствена дивизия? — попита флотският офицер.

— Прекалено много са, по дяволите — потвърди майорът от сухопътните войски.

— Да, така е — съгласи се аналитикът. — Нормалният разчет за материално-техническо и тилово осигуряване е един батальон на дивизия. Това означава, че тук се събира авангардът на корпус или армия и според мен, момчета, те се готвят да форсират някоя река.

— Продължавай — нареди му главният цивилен.

— Тактическата им постройка предполага настъпление на север.

— Добре — каза майорът от сухопътните войски. — Виждал ли си нещо подобно преди?

— Преди две години те провеждаха учение, но тогава имаше само един инженерен полк, а не два, и те потеглиха от тази станция на югоизток, а не на север. Тогава направихме сериозно количество доста ясни снимки. Те оттренираха нахлуване в друга страна или поне широкомащабно нападение. Тогава използваха армия от тип А в пълен състав с една бронетанкова и две механизирани дивизии като нападателна сила, а друга механизирана дивизия играеше противника. Победители излязоха нападателите.

— Колко по-различно от начина, по който са разгърнати руснаците по границата си? — попита майорът от флотското разузнаване.

— По-нагъсто, искам да кажа, че по време на учението китайците, които играеха противника, бяха по-нагъсто, отколкото са руснаците в момента.

— И нападащата сила спечели?

— Точно така.

— Колко реалистично бе учението? — попита майорът.

— Е, не беше като във Форт Ъруин, но го изиграха максимално правдоподобно за възможностите си. Атакуващите имаха обичайните преимущества — числено превъзходство и инициатива. Осъществиха пробив и започнаха да маневрират в района на защитниците.

Флотският офицер погледна към колегата си в зелено.

— Точно както биха действали, ако потеглят на север.

— Съгласен.

— По-добре да съобщим за това, Норм.

— Да — двамата униформени се отправиха към телефоните.

— Кога ще се изясни времето? — обърна се главният цивилен към анализатора.

— След около тридесет и шест часа. Небето ще започне да се изчиства утре вечер. Вече сме въвели заданията в компютрите — не бе необходимо да добавя, че нощните снимки на КН-11 не се различават съществено от дневните, само цветовете малко се губят.

Смяната на часовите пояси при пътуване със самолет на запад или пътният шок, както предпочиташе да го нарича президентът Райън, се преодоляваше по-лесно, отколкото при пътуване на изток, а и той поспа в самолета. Джак и Кети слязоха от „Еър форс едно“ и се отправиха към чакащия ги хеликоптер, който ги откара до площадката за кацане на Южната морава за обичайните десет минути. Този път ФЛОТУС влезе направо в Белия дом, докато ПОТУС тръгна наляво към Западното крило, но не към Овалния кабинет, а към Залата за действия в кризисни ситуации. Вицепрезидентът Джексън го чакаше там в компанията на „обичайните заподозрени“.

— Здрасти, Роби.

— Как беше полетът, Джак?

— Дълъг — Райън се протегна, за да раздвижи мускулите си.

— Добре, какво е положението?

— Не е добро, приятелю. Китайски механизирани подразделения се съсредоточават на границата с Русия. Ето какво получихме от НРС — Джексън разстла по масата копията, които получи от фоторазузнавачите. — Имаме механизирани формирования тук, тук и тук, а това са инженерни части с оборудване за изграждане на понтонни мостове.

— След колко време ще са готови? — попита Райън.

— Най-рано след три дни — отговори Мики Мур. — По-вероятно след пет до седем.

— Какво правим ние?

— Издали сме множество заповеди за повишена готовност, но засега не сме придвижвали нищо.

— Те знаят ли, че работим по въпроса? — попита президентът.

— Вероятно не, но би трябвало да знаят, че ги държим под око и сигурно са наясно с разузнавателните ни възможности. Медиите се занимават със спътниците ни от двадесет и няколко години — отговори Мур.