Том Клэнси - Мечката и драконът

— Е, това е по-интересно от обичайните ни случаи — каза на останалите офицерът от ФСС.

— Вашите хора проверяват ли пейката?

— На всеки час.

Никой не спомена колко души доставят съобщенията в тайника, нито дали всички те са китайци. Не, сигурно имаше „тъмно“ звено в тази верига, вероятно не много дълго, но достатъчно, за да осигури изолация за Суворов. Това би било доста добре подготвена работа и те трябваше да го очакват. И така, пейката и тайникът щяха да бъдат проверявани редовно, а хората във фургона за наблюдение щяха да разполагат с шперц, с който да отключват тайника, и копирна машина, с която да се вадят копия от съобщенията вътре. ФСС започна наблюдение и на китайското посолство. Почти всеки служител, който напускаше сградата на представителството, вече имаше опашка. Осъществяването на това означваше съкращаването на други контраразузнавателни операции в Москва, но този случай имаше по-голям приоритет от всички останали. Съвсем скоро той щеше да придобие още по-голяма важност, но те все още не знаеха това.

— С колко инженери разполагаме в момента? — запита Бондаренко Алиев в ранното утро в Източен Сибир.

— Два полка, които не са ангажирани със строеж на пътища — отвърна оперативният дежурен.

— Добре. Веднага да слизат тук и да започват маскировката на тези бункери и строежа на фалшиви от другата страна на хълмовете. Веднага, Андрей.

— Слушам, другарю генерал, незабавно ще предам заповедта.

— Харесвам ранното утро, то е най-спокойната част от деня.

— Освен в случаите, когато другите го използват, за да ни нападнат — ранното утро бе предпочитаното време за големи офанзивни операции, тъй като човек разполагаше със светлината на целия ден, за да ги осъществява.

— Ако ще идват, ще бъде оттук, по тази долина.

— Да, така е.

— Ще изразховат доста муниции срещу първата защитна линия, каквото според тях представлява това — прогнозира Бондаренко, като посочи мястото на картата. Първата линия бе съставена от на пръв поглед истински бункери от армиран бетон, но цевите на оръдията, които се подаваха през амбразурите, бяха фалшиви. Инженерът, който бе издигнал тези фортификации, бе роден с усет за използване на земния релеф, достоен за Александър Македонски. Те бяха позиционирани много добре, съвсем малко повече от нормалното. Разположението им бе малко по-предсказуемо от обичайното. Те се виждаха, наистина много слабо, от другата страна на възвишенията, а нещо, което се вижда толкова слабо, обикновено привлича първия удар върху себе си. Във фалшивите бункери имаше дори пиротехнически заряди, които бяха нагласени така, че да избухнат след няколко преки попадения и да предизвикат у врага задоволство от успешната стрелба. Човекът, чиято бе тази идея, наистина бе гений на военното инженерство.

Истинските защитни съоръжения в предната част на хълмовете бяха съвсем малки наблюдателни постове, от които вкопани в земята кабели водеха към истинските бункери и продължаваха към артилерийските позиции на десет и повече километра по-назад. Някои от установките бяха доста стари, но ракетите, които изстрелваха днес — конструктивни наследници на „катюшите“, предизвикали омразата на хитлеристките войски, бяха също толкова смъртоносни, колкото и през четиридесетте години на двадесети век. Следваха оръдията за пряка стрелба. В първия ред бяха разположени куполи на стари германски танкове. Прицелните приспособления и мунициите им все още функционираха, персоналът знаеше как да ги използва и освен това всеки купол разполагаше с тунели за отстъпление към бронетранспортьори, с които да се оттегли при решителна атака на врага. Инженерите, които бяха издигнали тази отбранителна линия, сигурно бяха починали отдавна и генерал Бондаренко се надяваше всички те да са погребани с почести, както се полага на воините. Редицата от куполи не можеше да спре решителна атака на противника — нито една стационарна защитна линия не бе в състояние да стори това, но би била достатъчна да предизвика у врага желание да се намира на някое друго място.

Все пак маскировката изискваше работа и тази работа трябваше да бъде извършена през нощта. Самолет с голяма височина на полета, който се движи близо до границата със странично насочени камери, би могъл да заснеме голямо количество полезни снимки на страната му и Бондаренко считаше, че китайците имат доста добра колекция от подобни фотографии. Освен това те можеха да разчитат на собствените си спътници или на комерсиалните „птички“, които днес всеки би могъл да използва, ако заплати достатъчно…