Том Клэнси - Мечката и драконът

— Андрей, кажи на разузнаването да потърси сведения дали китайците са търсили контакт със собственици на комерсиални спътници за сателитни снимки.

— Защо да го правят? Нали си имат техни…

— Нямаме точни сведения за качествата на техните разузнаватели сателити, но със сигурност знаем, че новите френски са не по-лоши от който и да е американски, произведен до 1975, а това е напълно достатъчно за повечето подобни цели.

— Слушам, другарю генерал — Алиев направи пауза. — Мислите ли, че нещо ще се случи тук?

Бондаренко не отговори веднага, но се намръщи, с поглед вперен на юг отвъд реката. От върха на този хълм можеше да види Китай. Теренът не изглеждаше различен, но по политически причини той бе чужда земя и въпреки че местното население там не се различаваше съществено от коренните жители тук, политическите различия бяха достатъчни, за да предизвикат у него тревога и дори страх. Той поклати глава.

— Андрей Петрович, ти получаваш същите разузнавателни сводки, които получавам и аз. Това, което ме тревожи, е, че тяхната армия е много по-активна от нашата. Те имат възможности да ни атакуват, а ние не сме способни да се защитим. Разполагаме с по-малко от три пълни дивизии и нивото им на подготовка е незадоволително. Трябва да направим още много, преди да мога да се почувствам спокоен. Укрепването на тази линия е най-лесното, което трябва да сторим, а най-леката част от укрепването е маскирането на бункерите. След това ще трябва да започнем да изпращаме на части войниците обратно на тренировъчния полигон и да ги накараме да поработят по-сериозно с оръдията си. За тях няма да е много трудно, но все пак те не са се занимавали с това от десет месеца! Още много трябва да се направи, Андрюшка, още много трябва да се направи.

— Така е, другарю генерал, но все пак поставихме едно добро начало.

Бондаренко махна с ръка и изръмжа:

— Е-е, доброто начало ще бъде поне след една година. Това сега е само сутрешният ни тоалет в един много дълъг ден, полковник. Сега да потегляме на изток към следващия сектор.

Генерал Пън Сиван, командващ 34-а ударна армия „Червено знаме“, който се намираше само на шестнадесет километра оттам, наблюдаваше руската граница с мощен бинокъл. Тридесет и четвърта ударна бе дивизионна армия от тип А и наброяваше около осемдесет хиляди души. Генералът разполагаше с една бронирана дивизия, две моторизирани, една мотострелкова дивизия и други подразделения, като например една независима артилерийска бригада под неговото пряко командване. Петдесетгодишен, член на партията, откакто навърши двадесет, Пън бе професионален войник с дълъг стаж, доволен от последните десет години в живота си. Откакто пое командването на танков батальон като полковник, той имаше възможност непрекъснато да ръководи учения на това, което се бе превърнало в негова родина.

Военният окръг Шънян обхващаше най-североизточната част на Китайската народна република. Най-характерните му черти бяха хълмистият, горист терен, горещите лета и суровите зими. Сега река Амур бе започнала да замръзва, но за Пън от военна гледна точка дърветата бяха най-сериозното препятствие. Танковете можеха да повалят отделни дървета, но не и когато стволовете са разположени през десет метра. Не, трябваше да се придвижват между тях и да ги заобикалят. Това бе осъществимо, но щеше да създаде доста трудности на водачите на машините, а и щеше да похаби толкова гориво, колкото ако обърнеха резервоарите и ги изсипеха направо на земята. Имаше няколко шосета и железопътна линия и ако тръгнеше на север, Пън щеше да ги използва, макар те да предоставяха отлични възможности за организиране на засади при условие, че руснаците разполагат с добри противотанкови оръжия. За щастие обаче руската доктрина по този проблем, датираща от половин век, бе, че най-доброто противотанково оръжие е по-добрият танк. Във войната си със фашистите Съветската армия имаше предимството да притежава превъзходен танк — Т-34. Те произведоха маса противотанкови оръдия „Рапира“ и изкопираха некадърно ПТУРС-а 22 22 Абревиатура на противотанков управляем ракетен снаряд. — Бел.прев. на НАТО, но този проблем можеше да бъде разрешен чрез засипване на определен район с артилерийски огън. Пън разполагаше с много оръдия и с планини от снаряди, за да се справи с незащитените пехотинци, които трябваше стоят на открито, за да насочват ракетите си към техните цели. Той би искал да разполага с противоракетната система „Арена“, която руснаците създадоха, за да защитават танковете си от рояците снаряди на НАТО, но за съжаление нямаше такава, а и бе чувал, че тя не функционира чак толкова добре.