Том Клэнси - Мечката и драконът

— Благодаря, Андреа — каза й той.

— За нищо, г-н президент. — Специален агент Прайс О’Дей се върна в коридора.

Джак видя, че жена му го гледа. Децата не можеха да тълкуват израженията на лицето му, но жена му можеше. За Кети способността на Райън да лъже не струваше пукната пара и точно затова тя не се безпокоеше дали й е верен. Умението на Джак да се преструва беше като на двегодишно дете, въпреки многото уроци, които му беше дал Арни. Той срещна погледа й и й кимна.

Да, пак беше за Китай. Десет минути по-късно закуската беше изядена, телевизорът изключен и семейство Райън слезе долу, за да започне работа. Едни щяха да отидат на училище, други в детската градина на университета „Джон Хопкинс“, в зависимост от възрастта, придружавани неизменно от бодигардовете на службата за охрана. Джак целуна всички един по един, с изключение на малкия Джак — Запетайката, както го наричаше охраната, защото Джон Патрик Райън-младши не обичаше подобни лигавщини. „Не е лесно да имаш дъщери“, помисли си Райън, отправяйки се към Овалния кабинет. Там вече го чакаше Бен Гудли със сутрешната сводка за президента.

— Получихте ли съобщението на държавния секретар? — попита Картоиграчът.

— Да, Андреа ми го донесе. — Райън се отпусна във въртящия се стол, вдигна телефона и натисна един бутон.

— Добро утро, Джак — чу той гласа на държавния секретар, който беше успял да поспи малко на отварящото се канапе в кабинета си. За щастие в тоалетната му имаше и душ.

— Одобрявам. Връщай ги обратно — каза Фехтовачът на Орела.

— Кой ще им съобщи? — попита секретарят Адлер.

— Ти. Ние ще гледаме да не бием много на очи — каза президентът със слаба надежда в гласа.

— Добре — отвърна Адлер. — Нещо друго?

— Това е засега. О’кей. Дочуване, Скот. — Райън остави телефона. — Какво става в Китай — попита той Гудли. — Забелязва ли се нещо необикновено?

— Не. Има известно раздвижване сред войските, но това са обичайните им маневри. Най-активните сектори са на североизток и срещу Тайван. Активността е по-слаба в техния югозапад, северно от Индия.

— Китайците дали не завиждат на късмета, който руснаците извадиха с новооткритите залежи от петрол и злато?

— Би могло да се предположи, но нямаме сигурни сведения за това от никой от нашите източници. В края на краищата, всеки завижда на богатите си съседи. Това накара Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт, въпреки че под собствените му пясъци има много петрол.

Никой от нашите източници, включително и Зорге, припомни си президентът. Той се замисли за секунда.

— Кажи на Ед, че искам специална оценка на националното разузнаване за отношенията между Русия и Китай.

— В какъв срок? — попита Гудли. За такава оценка бяха необходими месеци.

— До три-четири седмици. И искам да мога да разчитам на нея.

— Ще кажа на директора на ЦРУ — обеща Гудли.

— Нещо друго? — попита Райън.

— Това е засега, сър.

Джак кимна и погледна разписанието си. Денят се очертаваше сравнително обикновен, но по-голямата част от следващия щеше да прекара обикаляйки Америка с президентския самолет „Еър форс 1“. Вечерта, преди да се завърне във Вашингтон, щеше да бъде — той обърна една страница от бележника си — в Сиатъл. Можеше да спи и в самолета. А, да, на закуска трябваше да произнесе и реч в Сиатъл. Щеше да говори за реформата в училищата. Това го накара да изръмжи. Просто вече нямаше достатъчно монахини. В неговото начално училище „Св. Матюс“ в североизточен Балтимор преди повече от четиридесет години го бяха учили сестри от колежа „Нотр Дам“. Бяха го учили добре, защото наказанието за това, че не учиш или за недобро поведение, беше много строго за едно седемгодишно момче. Но истината беше, че той беше добър ученик, сравнително послушен, т.е. мухльо, каза си Джак и се усмихна накриво. Като дете имаше добри бележки, защото майка му и баща му бяха добри, а с подобно нещо можеха да се похвалят малко деца в днешна Америка. Как щеше да се справи той със своите? — запита се Джак. Как да ги научи на ценностите, на които държеше поколението на родителите му, на това да разберат, че религията е важно нещо и че хората отиват под венчило пред олтара девствени. Сега учат децата, че в хомосексуалния и лесбийския секс няма нищо нередно. Какво би казала сестра Франсис Мери по този повод — запита се Джак. Жалко, че нея я няма да удря през пръстите с линията разните сенатори и конгресмени. При него и съучениците му от „Св. Матюс“ това имаше ефект.