Том Клэнси - Мечката и драконът

— Не можете да разговаряте с нас по този начин.

Пак старата изтъркана плоча!

Вратите се отвориха. Беше време да се връщат вътре и да подновят дипломатическия спор.

— Ако вие продължавате да накърнявате нашия национален суверенитет, ще купуваме от другаде — каза му Хю с известно задоволство.

— Добре, ние можем да направим същото. Но вие имате повече нужда от парите ни, отколкото ние от вашите стоки, господин Хю. — Най-после сигурно ме разбра, помисли си Грант. Сега лицето на китаеца наистина изразяваше някакви чувства. Потвърдиха го и думите му:

— Никога няма да отстъпим пред американските нападки срещу нашата страна.

— Ние не нападаме вашата страна, Хю.

— Но заплашвате нашата икономика — отвърна той, когато стигнаха до вратата.

— Нищо не заплашваме. Аз ви казвам, че моите съграждани няма да купуват стоки от страна, която извършва варварски действия. Това не е заплаха, а декларация. — Което беше дори по-голяма обида, но Грант не осъзнаваше напълно това.

— Ако Америка ни накаже, ние също ще я накажем. Безсмислено беше да продължава спора. Грант отвори вратата, но се спря и се обърна към дипломата шпионин:

— Хю, онези ви работи не са толкова големи, за да можете да се състезавате с нас по далечно пикаене. — Казвайки това, той влезе вътре.

Половин час по-късно пак излезе. Вътре се размениха остри реплики и всяка от страните видя, че този ден нямаше защо да продължават повече. Грант обаче изпитваше силни подозрения, че когато във Вашингтон разберат как е преминало сутрешното заседание, преговорите щяха да бъдат прекъснати.

В продължение на два дни той щеше за изпитва несгодите от бързата смяна на часовите пояси, но щеше да си бъде пак в кабинета на Петнайсета улица. Изненада се, когато разбра, че с нетърпение очаква този момент.

— Нещо ново от западния Пасифик? — попита Манкузо.

— Те изкараха три подводници в открито море: една клас „Сонг“ и две клас „Кило“, които руснаците им продадоха — отвърна бригадният генерал Лар. — Държим ги под око. „Ла Йола“ и „Хелена“ се намират наблизо, „Тенеси“ ще пристигне към обяд в Пърл Харбър. — Подводницата беше патрулирала в продължение на 50 дни и това беше напълно достатъчно. — Всичките ни надводни кораби са в открито море. Никой от тях няма да бъде в Тайпе през следващите дванайсет дни.

— Значи проститутките на Тайпе ще имат две седмици почивка? — попита с усмивка командващият въоръжените сили в района на Тихия океан.

— И барманите също. Ако вашите войници са като моите, те имат нужда да се поотпуснат — отвърна заместникът по разузнаването и също се усмихна.

— Ех, да можех да бъда пак млад и ерген — въздъхна Бърт. — Има ли нещо друго?

— Китайците извършват обичайните маневри. Някои са и по въздух, и по суша, но това е на север, близо до руската граница.

— Бива ли ги?

Лар сви рамене.

— Достатъчно добри са, за да накарат руснаците да се замислят, сър. Като цяло китайската народноосвободителна армия си е пак същата, каквато я знам, но през последните три-четири години те положиха доста усилия.

— Колко са? — попита Бърт, поглеждайки към картата на стената, която беше по-подходяща за морж, отколкото за войник. Китай беше едно голямо сиво петно отляво на границата.

— Зависи къде се намират. Ако навлязат на север в Русия, ще бъдат като хлебарки в апартамент в нюйоркско гето. Ще ви трябва много от препарата „Райд“, за да се справите с тях.

— А казваш, че в Далечния изток руските войски не са кой знае колко?

Лар кимна:

— Да, адмирале. Ако бях на мястото на Бондаренко, щях да се поизпотя. Това, разбира се, е теоретична заплаха, но дори и такава щеше да ме накара да се будя нощем.

— А какво става със златото и петрола в Източен Сибир?

Лар кимна.

— Това прави заплахата не чак толкова теоретична. Китай е голям вносител на петрол и ще са им нужни много по-големи количества, за да развиват икономиката си така, както планират. Що се отнася до златното находище, през последните 3 000 години всеки би искал да притежава такова нещо. Златото е по-лесно за размяна.

— За размяна?

Това беше нова дума за Манкузо.

— Вашият годежен пръстен може някога да е бил част от короната на фараона Рамзес II — обясни Лар — или от златната верига на врата на Калигула, а може и от императорския скиптър на Наполеон. Вземате го, ковете го с чука и то пак се превръща в суров материал, но в ценен суров материал. Ако руското находище е толкова голямо, колкото твърди нашето разузнаване, ще се продава из целия свят. Всеки ще го използва за най-различни цели — от направата на бижута до електрониката.