Том Клэнси - Мечката и драконът

Накратко казано, между Китайската народна република и Америка има фундаментални различия и от двете системи аз предпочитам нашата.

Десет минути по-късно Райън се измъкна от залата и видя, че Арни го чака на площадката на стълбите.

— Много добре, Джак.

— А? — президентът се страхуваше от този тон в гласа му.

— Да. Ти току-що сравни Китайската народна република с хитлеристка Германия и ку-клукс-клан.

— Арни, защо медиите се толкова загрижени за комунистическите страни?

— Те не са и…

— Да бе, никак не са! Току-що сравних КНР с хитлеристка Германия и те за малко да се напикаят в гащите. Знаеш ли какво? Мао е избил повече хора, отколкото Хитлер. Това е добре известно. Спомням си, когато ЦРУ разгласи документите на проучването, но те не им обърнаха внимание. Да разбираме ли, че убийството на китайски граждани от Мао е по-малко осъдително от това, че Хитлер е убил някое нещастно полско копеле?

— Джак, и те имат своите предпочитания — каза Ван Дам на президента.

— Така ли? Бих искал от време на време някой от тях да ми покаже, че има своите принципи. — Казвайки това, Райън се отправи към кабинета си, а ушите му всеки миг можеха да изпуснат пара.

— Темперамента, Джак, темперамента — каза Арни, без да се обръща конкретно към някого.

Президентът все още не беше научил първия принцип в политиката — способността да се отнасяш към някой кучи син като към пръв приятел, защото интересите на страната ти зависят от това. Светът щеше да е много по-добро място, ако нещата бяха така прости, както Райън иска, помисли си началникът на кабинета. Но той не беше и не показваше, че ще стане.

Няколко пресечки по-нататък в Министерството на външните работи Скот Адлер вече беше приключил с похвалите по повод пресконференцията на президента и сега мислеше как да поправи пакостите, които Райън току-що беше сторил. Трябваше да седнат с Джак и да си поговорят за някои неща, като например за принципите, които му бяха толкова скъпи.

— Какво мислиш за това Джери?

— Хошая, според мен имаме един истински президент. Какво е мнението на сина ти за него?

— Джери, те са приятели от двадесет години, още от времето, когато и двамата преподаваха във военноморската академия. Срещал съм се с него. Той е католик, но можем да пренебрегнем този факт.

— Ще трябва. — Патерсън почти се усмихна — Не забравяй, че такъв беше и един от мъжете, които вчера бяха застреляни.

— При това италианец, сигурно е пийнал повече вино.

— Е, и Скип понякога си пийваше — каза Патерсън на чернокожия си колега.

— Не знаех — отвърна преподобният Джексън, обезпокоен от този факт.

— Хошая, живеем в несъвършен свят.

— Е, нали поне не е бил и танцьор. — Джексън се опита това да прозвучи като шега, но не беше съвсем.

— Скип ли? Никога не съм го виждал да танцува — отвърна преподобният Патерсън. — Между другото, имам идея.

— Каква, Джери?

— Какво ще кажеш тази неделя ти да произнесеш проповедта в моята църква, а аз в твоята? Сигурен съм, че и двамата ще говорим за живота и мъченичеството на китаеца.

— Кой пасаж ще използваш за основа на проповедта си? — попита изненадан и заинтересуван от предложението Хошая.

— Деяния — отвърна веднага Патерсън.

Преподобният Джексън се замисли. Не беше трудно да се сети за кой пасаж става дума. Джери беше добър познавач на Светото писание.

— Възхищавам се от избора ти, сър.

— Благодаря, пастор Джексън. Какво ще кажеш за предложението ми?

Преподобният Джексън се поколеба само за секунди.

— Преподобни Патерсън, за мен ще е чест да проповядвам в твоята църква и аз с удоволствие те каня в моята.

Преди 40 години, когато Джери Патерсън играеше голф в спонсорираната от църквата Малка лига, Хошая Джексън беше млад баптистки проповедник и самата идея да изнесе проповед в църквата на Патерсън щеше да бъде повод за линчуване. Но по волята Божия те бяха негови служители и щяха да скърбят за смъртта — мъченичеството — на друг божи служител с още по-различен цвят на кожата. Пред Бога всички мъже са еднакви и в това беше целият смисъл на вярата, която изповядваха. Двамата бързо започнаха да мислят как могат да променят стила си, защото въпреки че бяха баптисти и проповядваха Светото писание пред вярващи баптисти, техните аудитории малко се различаваха и изискваха по-различен подход. Но и двамата лесно можеха да се справят с това.

— Благодаря, Хошая. Знаеш ли, понякога трябва да признаваме, че вярата ни е по-голяма от самите нас.