Том Клэнси - Мечката и драконът

Преподобният Джексън беше впечатлен. Никога не беше се съмнявал в искреността на белия си колега и те често бяха разговаряли по религиозни въпроси. За себе си Хошая признаваше, че Патерсън го превъзхожда като познавач на Светото писание, вероятно благодарение на по-продължителното си образование, но Хошая Джексън беше по-добър оратор и техните способности добре се допълваха.

— Какво ще кажеш да обядваме заедно, за да обсъдим подробностите? — попита Джексън.

— Днес ли? Свободен съм.

— Добре тогава. Къде?

— В областния голфклуб? Ти не играеш голф, нали? — попита с надежда Патерсън. Искаше да поиграе малко, а този следобед беше свободен.

— Никога не съм докосвал стик за голф в живота си, Джери — каза Хошая и добродушно се засмя. — Виж, Робърт да. Научи се в Анаполис и оттогава непрекъснато играе. Казва, че пердаши президента всеки път, когато се изправят един срещу друг.

Не беше ходил и в областния голфклуб „Уилоу глен“ и се запита дали в него членуват и чернокожи. Вероятно не. Щатът Мисисипи едва ли се е променил чак дотолкова, въпреки че отборът на „Тайгър Уудс“ беше участвал в местен турнир по голф, така че расовата граница поне вече беше премината.

— Е, той сигурно и мен ще ме бие. Следващия път, като дойде, можем да изиграем една игра. — Членството на Патерсън в „Уилоу глен“ му беше дадено по заслуги, което беше още едно преимущество да бъдеш пастор на богати енориаши.

Истината беше, че бял или черен, Джери Патерсън не беше двуличен и преподобният Джексън го знаеше. Той проповядваше Евангелието с чисто сърце. Хошая беше достатъчно възрастен, за да си спомня, че навремето това не беше много често явление, но и тези неща се бяха променили веднъж завинаги благодарение на Бога.

За адмирал Манкузо повдигнатите въпроси бяха същите, но от малко по-различен ъгъл. Той ставаше рано и успя да хване съобщението на Си Ен Ен като всички останали. Бригадният генерал Майк Лар също го беше гледал.

— Е, Майк, за какво е всичко това? — попита главнокомандващият въоръжените сили на САЩ в Тихоокеанския район, когато неговият началник на разузнаването пристигна за сутрешната сводка.

— Голяма каша, адмирале. Онези свещеници са си пъхали носовете където не трябва и са си платили за това. ВНА сериозно се е вкиснал. — ВНА беше кодовото съкращение на Върховния национален авторитет, т.е. президентът Джак Райън.

— Какво трябва да знам за цялата история?

— Ами, като начало отношенията между Америка и Китай могат да се изострят. Това вероятно ще се отрази и на работата на нашата търговска делегация в Пекин. Ако отражението бъде прекалено силно, тогава… — той не се доизказа.

— Кажи ми какъв може да бъде най-лошият вариант — нареди командващият.

— В най-лошия случай позицията срещу КНР ще получи всенародна подкрепа, ние ще отзовем делегацията, а и посланика си, и за известно време в двустранните отношения ще настъпи силно захлаждане.

— И тогава какво?

— Тогава… Това е по-скоро политически въпрос, но няма да е зле да го приемем малко по-сериозно, сър — каза Лар на боса си, който по принцип се отнасяше сериозно към всичко.

Манкузо погледна към картата на Тихия океан на стената.

Самолетоносачът „Ентърпрайз“ беше отново в открито море и участваше в маневри между остров Маркус и Марианските острови. „Джон Стенис“ беше в пристанището на Пърл Харбър. „Хари Труман“ беше на път за Пърл Харбър, след като направи голямата обиколка през нос Хорн. Съвременните самолетоносачи бяха твърде големи за Панамския канал. „Линкълн“ завършваше ремонта си в Сан Диего и скоро щеше да излезе в открито море. „Кити Хоук“ и „Индипендънс“ бяха два стари самолетоносача с дизелови двигатели и се намираха в Индийския океан. Дотук той имаше късмет. За първи път от години Първи и Седми американски флот имаха шест напълно оперативни самолетоносача. Така че ако той трябваше да демонстрира сила, имаше с какво да накара хората да се замислят. На негово разположение бяха и самолетите на военновъздушните сили. Трета дивизия на морската пехота и двайсет и пета лека пехотна дивизия бяха на база в Хавай и не влизаха в сметката. Флотът можеше да се сблъска с китайските комуняги, а също и военновъздушните сили, но той нямаше нужните десантни средства, за да нахлуе в Китай. Освен това не беше чак толкова луд, за да си помисли, че това ще бъде разумен начин за действие при каквито и да било обстоятелства.

— Какво имаме в Тайван в момента?