Том Клэнси - Мечката и драконът

Здесь есть возможность читать онлайн «Том Клэнси - Мечката и драконът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2001, ISBN: 2001, Издательство: Прозорец, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мечката и драконът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мечката и драконът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Американски шпионин от японски произход, прелъстявайки една секретарка, успява да проникне в тайните на китайското Политбюро; в Сибир са открити огромни залежи от петрол и злато; убит е новият папски нунций в Пекин; китайското Политбюро нарежда да бъде убит шефът на руското външно разузнаване и след неуспешния атентат китайците нахлуват в Русия. Всичко това е напълно достоверно звучащ сценарий за избухване на война, която кулминира в ядрено кресчендо.

Мечката и драконът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мечката и драконът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Господин президент — каза репортерката на в. „Бостън глоуб“, — действията на властите произтичат от политиката на КНР за контрол над раждаемостта. Наша работа ли е да критикуваме вътрешната политика на тази страна?

„Господи“, помисли си Райън, „още една провокация.“

— Знаете, че някога един човек на име Хитлер се опита да влияе върху прираста на населението в своята страна, а всъщност и на много други европейски държави, чрез избиване на душевноболни, социално неприемливи и такива, чиито религиозни вярвания не му допадаха. Е, да, Германия беше суверенна държава и ние дори имахме дипломатически отношения с Хитлер до декември 1941 година. Обаче да искате да кажете, че Америка няма право да се противопоставя на политика, която счита за варварска, само защото това е официалната политика на една държава? Херман Гьоринг се опита да излезе с подобна защита на Нюрнбергския процес. Искате ли Съединените американски щати да признаят подобна практика? — попита Джак.

Репортерката беше свикнала да задава въпроси, а не и да им отговаря. В този момент тя видя, че камерите са насочени към нея и че денят й няма да е от най-приятните. Но отговорът й можеше и да е по-добър.

— Господин президент, възможно ли е вашите възгледи за абортите да са повлияли върху реакцията ви в случая?

— Не, госпожо. Аз съм против убийството много по-отдавна, отколкото против абортите — отвърна хладно той.

— Обаче вие току-що сравнихте Китайската народна република с хитлеристка Германия — подчерта репортерката на „Глоуб“. — Не можете да говорите за тях по такъв начин!

— И двете страни споделят възгледи по отношение на контрола върху раждаемостта, които са несъвместими с американските традиции. А вие одобрявате ли жените да бъдат карани да правят аборти в късен стадий на бременността против волята им?

— Сър, аз не съм президентът — отвърна репортерката и си седна на мястото, избягвайки да отговори на въпроса, но не можа да скрие, че се изчерви.

— Господин президент — започна репортер от „Сан Франциско Екзаминър“, — независимо дали ни харесва или не, Китай сам решава какви закони да има, а двамата души, които загинаха тази сутрин, са попречили на изпълнението им.

— Навремето, когато бях ученик в гимназията, преподобният доктор Мартин Лутър Кинг попречи на изпълнението на закони на щатите Мисисипи и Алабама. Тогава вашият вестник обяви ли се против неговите действия?

— Да, но тогава…

— Ние признаваме суверенното право на всеки човек да има лични убеждения, нали така? — контрира Джак. — Този принцип е валиден още от времето на свети Августин, когато той казва, че един несправедлив закон не е закон. Предполагам, че и вие от медиите сте съгласни с този принцип. Дали обаче това не се отнася само за случаите, когато сте съгласни с човека, който действа ръководен от него? Това справедливо ли е от интелектуална гледна точка? Аз лично не одобрявам абортите. Знаете го. Бях подложен на много остри критики за това мое лично убеждение, някои от които бяха отправени и от тук присъстващите. Добре. Конституцията ни разрешава да имаме такива убеждения, каквито намерим за добре. Обаче Конституцията не ми позволява да не приложа строгостта на закона срещу хората, които взривяват клиники за аборти. Аз симпатизирам на техните принципни възгледи, но не мога да се съглася и не симпатизирам на прибягването до насилие с политически цели. Ние наричаме това тероризъм и то е противозаконно, а аз съм положил клетва да прилагам изцяло и справедливо законите при всички случаи, независимо от това какво мисля и не мисля по даден въпрос.

Защото, дами и господа, ако не ги прилагам безпристрастно, тогава това няма да е принципност, а идеология, а тя няма да е много от полза каква насока да дадем на живота си и как да управляваме страната.

А сега към по-общия въпрос. Казвате, че Китай сам избира законите си. Така ли е? Така ли е наистина? За съжаление Китайската народна република не е демократична страна. Там законите се определят от един малоброен елит. Двамата смели мъже вчера загинаха, обявявайки се против тези закони, и успяха да спасят живота на едно неродено дете. Човешката история познава много случаи, при които хората са загивали за по-недостойни каузи. Както и да го погледнем, тези хора са герои но според мен никой в тази зала, а всъщност и никой в нашата страна, не мисли, че те е трябвало изобщо да умират, независимо дали като герои, или не. Наказанието за гражданско неподчинение не е смърт. Дори и по време на най-черните дни през 60-те години, когато чернокожите американци се бореха за гражданските си права, полицията в южните щати не прибягна до масови убийства. Местните ченгета и онези членове на ку-клукс-клан, които престъпиха тази черта, бяха арестувани и осъдени от ФБР и Министерството на правосъдието.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мечката и драконът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мечката и драконът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Том Клэнси
Том Клэнси - Игры патриотов
Том Клэнси
libcat.ru: книга без обложки
Том Клэнси
Том Клэнси - Без жалости
Том Клэнси
Том Клэнси - Код Заплаха
Том Клэнси
Том Клэнси - Дъга Шест
Том Клэнси
Том Клэнси - Всички страхове
Том Клэнси
Том Клэнси - Реална заплаха
Том Клэнси
Том Клэнси - Хаос
Том Клэнси
Отзывы о книге «Мечката и драконът»

Обсуждение, отзывы о книге «Мечката и драконът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x