Том Клэнси - Мечката и драконът

— Ако това е единственият му опит да се откачи от преследването, ще трябва да е някой много самоуверен човек.

— Прав си — съгласи се Провалов. — Да видим дали ще направи и нещо друго.

„Другото“ стана няколко минути по-късно. Фиатът отново сви вдясно, но не в пресечна улица, а в подлеза под друг жилищен блок, дълъг цяла една пресечка. За щастие другата преследваща кола беше вече в далечния край на подлеза и видя след малко фиата на тридесет метра отпред.

— Държим го под око — докладваха по радиото. — Ще поизостанем малко.

— Давай! — нареди Провалов на шофьора, който натисна педала на газта до следващата пресечка. По пътя той смени регистрационните номера и конфигурацията на фаровете. В нощта видът на микробуса стана съвсем друг.

— Самоуверен е — каза Провалов пет минути по-късно.

Сега микробусът следваше фиата от близко разстояние, водещата кола остана зад микробуса, а третата беше непосредствено след нея. Където и да отидеше преследваният, те нямаше да го изпуснат. Беше извършил маневрата си за заблуда на евентуални преследвачи и тя беше твърде ловка, но беше само една. Може би си мислеше, че беше достатъчна, за да се откачи от някоя следяща го кола на СВР и че ако изобщо е преследван, колата е само една. След като беше излязъл от подлеза, не беше видял нищо обезпокоително в огледалото. Много добре, помисли си лейтенантът от милицията. Жалко, че американският му приятел от ФБР не беше с него. Те едва ли биха се справили по-добре въпреки големите им възможности. Не беше зле хората му да познават улиците на Москва и нейните предградия като таксиметровите шофьори.

— Отива да вечеря и да пийне някъде — обади се шофьорът на Провалов. — До един километър ще спре.

— Ще видим — каза лейтенантът, споделяйки мнението на шофьора. В този район имаше десетина първокласни заведения. Кое ли щеше да избере обектът…?

Оказа се „Княз Михаил Киевски“ — украински ресторант, специализирал се в сервирането на рибни ястия и пилета и известен с добрия си бар. Конев/Суворов спря пред ресторанта, даде ключовете на момчето от персонала да паркира колата и влезе вътре.

— Кой от нас е най-добре облечен? — попита по радиото Провалов.

— Вие, другарю лейтенант. — Хората от другите два екипа бяха в обикновени работни дрехи, които не ставаха за тук. Половината от посетителите на „Княз Михаил Киевски“ бяха чужденци, а в присъствието на такива хора човек трябва да е прилично облечен. В ресторанта държаха на това. Провалов слезе от колата половин пресечка по-рано и бързо се отправи към покрития с тента вход. След като го огледа, портиерът го пусна да мине. В нова Русия на дрехите се обръщаше повече внимание, отколкото в повечето европейски държави. Можеше да извади полицейската си карта, но едва ли щеше да е разумно. Някой от персонала можеше да предупреди Конев/Суворов. Тогава внезапно му хрумна една идея. Провалов веднага влезе в тоалетната и извади мобифона си.

— Ало — каза познатият глас в слушалката.

— Мишка, ти ли си?

— Олег? — попита Рейли. — Какво мога да направя за теб?

— Знаеш ли ресторанта „Княз Михаил Киевски“?

— Да, разбира се. Защо?

— Имам нужда от помощта ти. За колко време можеш да дойдеш тук? — попита Провалов, знаейки, че Рейли живее само на два километра от мястото.

— За десет-петнадесет минути.

— Побързай тогава. Ще бъда на бара. Облечи се добре — добави милиционерът.

— Става — съгласи се Рейли, като се питаше как да обясни на жена си защо прекъсва спокойната им вечер пред телевизора.

Провалов се отправи към бара, поръча си перцовка и запали цигара. Обектът седеше през седем стола от него и също си пиеше питието самичък, може би очаквайки да се освободи маса. Заведението беше пълно с посетители. Струнен квартет изпълняваше нещо от Римски-Корсаков в далечния край на залата. За Провалов тук беше твърде скъпо, за да си позволи да идва редовно. Значи Конев/Суворов имаше пари. В това нямаше нищо чудно. Доста бивши офицери от КГБ сега благоденстваха в новата икономическа система на Русия. Те имаха широки контакти и достъп до информация, каквито нямаха повечето граждани. Имаха своя ниша на пазара в едно общество с ширеща се корупция и мрежа от свои хора, на които можеха да разчитат при различни обстоятелства и да делят печалбите си с тях, независимо дали бяха придобити законно или не.

Провалов изпи първата чаша и повика бармана да му налее още една, когато Рейли се появи.

— Олег Григориевич! — поздрави го американецът.