Том Клэнси - Мечката и драконът

— Госпожа Фоли не каза, но нали я знаете.

— О, да. И малките неща вършат работа, когато имаш цялата картина. — Големият куп страници още беше в личния му сейф. Тъжната истина беше, че за да успее да ги прочете, трябваше да отдели от времето за семейството си, а за да стори такова нещо, информацията наистина би трябвало да е много важна.

— И така, какво ще направят американците? — попита Фан министър Цзян.

— По въпроса за търговията ли? В края на краищата те ще отстъпят пред неизбежното. Ще ни признаят статут на най-облагодетелствана нация в търговията и ще се откажат от възраженията си за пълноправното ни членство в Световната търговска организация — отвърна Цзян.

— Едва ли ще го направят толкова скоро — отбеляза Фан Ган.

— Това е вярно — съгласи се Цзян Хансан. И двамата бяха на едно мнение, че до този момент финансовото състояние на КНР беше добре прикрито благодарение на комунистическата форма на управление, което при друго правителство нямаше да бъде възможно. Голата истина беше, че КНР беше останала почти без резерви от твърда валута, след като ги беше изразходвала най-вече за купуване на оръжия и военни технологии от различни страни. От Америка се внасяха само случайни стоки — главно компютърни чипове, които можеха да се използват почти за всичко. Основните покупки на оръжие идваха предимно от Западна Европа и понякога от Израел. Америка продаваше в тази част на света оръжия само на ренегатите от Тайван, които, разбира се, плащаха за тях в брой. Те бяха за китайския комунистически режим като ужилване от комар. Покупките не бяха големи и не представляваха сериозна заплаха, но бяха досадни и го караха непрекъснато да се чеше, а от това с течение на времето сърбежът се засилваше. В континентален Китай живееха над един милиард души — хиляда милиона, а на острова оттатък пролива по-малко от 30 милиона. Така наречената Република Китай използваше добре хората си и произвеждаше повече от една четвърт от стоките и услугите, които Китайската народна република успяваше да произведе за година с четиридесет пъти повече работници и селяни. Но въпреки че континентален Китай се стремеше към също толкова стоки и услуги, както и към парите, които се печелеха от тях, той не приемаше политическата и икономическата система, която правеше това възможно. Разбира се, неговата политическа система беше по-съвършена, защото идеологията му беше по-добра. Самият Мао го беше казал.

Нито тези двама членове на китайското Политбюро, нито останалите се замисляха върху съществуващите обективни реалности. Те бяха толкова сигурни във вярванията си, колкото някой западен свещеник във вярата си. Дори не отчитаха очевидния факт, че частичните успехи на Китайската народна република се дължаха на капиталистическите прийоми, възприети от предишни ръководители, и то въпреки протестите на някои министри и политици. Сегашното ръководство продължаваше да отказва каквото и да било политическо влияние на хората, които обогатяваха страната, уверено, че това положение ще се запази завинаги и че на тези бизнесмени и индустриалци ще им е достатъчно само да могат да печелят пари и да живеят сравнително добре, докато те, политиците, ще продължат да решават проблемите на страната. В края на краищата, оръжията и войниците им принадлежаха, а властта продължаваше да зависи точно от тях.

— Сигурен ли си в това? — попита Фан Ган.

— Да, другарю. Съвсем сигурен. Държим се добре с янките, нали? Напоследък не сме размахвали саби срещу тайванските бандити.

— А какво ще стане с американските оплаквания по повод търговските ни отношения?

— Нали знаят как е в бизнеса? — каза самодоволно Цзян. — Ние успяваме да им продаваме стоки заради тяхното качество и цени. Купуваме от тях по същите съображения. Е, да, признавам, че американската компания „Боинг“ произвежда добри самолети, но същото прави и европейската „Еърбъс“, а европейците са по-толерантни към нас в политическо отношение. Америка разчита да отворим пазарите си за нейните стоки и ние го правим, бавно, разбира се. Имаме нужда да запазим положителното си салдо в търговията, което те така любезно ни предоставят, и да изразходваме тези пари за важни за нас неща. Следващата ни стъпка ще бъде да разширим производството на автомобили и да навлезем в техния автомобилен пазар, както някога го направиха японците. В срок от пет години, Фан, ще можем да измъкваме от Америка по още десет милиарда долара годишно, а това, приятелю, са доста занижени оценки.