Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Нека само предположим. Да кажем, че ви бъде заповядано да отнемете живота на известен терорист. Как ще реагирате? — попита Пийт.

— Това е лесно. Ще го ликвидирам — отвърна незабавно Брайън.

— Защо?

— Терористите са престъпници, но не винаги могат да бъдат арестувани. Тези хора водят война срещу моята страна и ако ми бъде заповядано да воювам срещу тях, добре. Точно затова постъпих в морската пехота.

— Обаче законът не винаги ни позволява да го правим — обади се Доминик.

— Но системата ни позволява в открито единоборство да убиваме престъпниците на място. Ти си го правил и не съм те чувал да съжаляваш.

— Няма и да ме чуеш. С теб е същото. Ако президентът каже да убиеш някого и ти си в униформа, та той е върховен главнокомандващ, Алдо. Имаш законното право, не, длъжен си да убиеш всеки, който той ти нареди.

— А не излязоха ли някои германци със същите доводи през 1946? — попита Брайън.

— Не бих се безпокоил толкова много за това. Ще трябва да загубим някоя война, за да се разтревожим. Не виждам такава вероятност в близко бъдеще.

— Енцо, ако това, което току-що каза, е вярно, тогава ако германците бяха спечелили Втората световна война, никой нямаше да го е грижа за шестте милиона убити евреи. Това ли искаш да кажеш?

— Чакайте бе, хора, не сте в клас по теория на правото — прекъсна ги Алекзандър.

— Тук Енцо е юристът — посочи го Брайън.

Доминик се хвана на въдицата.

— Ако президентът наруши закона, тогава Камарата на представителите ще го подведе под съдебна отговорност, Сенатът ще го осъди и той ще изхвърчи на улицата, а после ще последват и наказателни санкции.

— Добре, но какво ще кажеш за хората, които са изпълнявали негови заповеди? — рече Брайън.

— Зависи — обърна се Пийт и към двамата. — Ако отиващият си президент им е дал президентското си помилване, каква отговорност може да се иска от тях?

Този отговор накара Доминик рязко да обърне глава.

— Предполагам никаква. Съгласно конституцията президентът има суверенното право да помилва, както някога кралят. Теоретично един президент може да помилва и себе си, обаче това ще е подигравка с правото. Върховният законодателен орган в тази страна е конституцията. Тя е нещо като Господ и пред него не може да има обжалване. Знаете за изключението, когато Форд помилва Никсън, това е доста спорно положение. Обаче конституцията е предназначена да бъде прилагана разумно от разумни хора. Това може би е единствената й слабост. Защото адвокатите също са юристи, а това означава, че не винаги се съобразяват с логиката.

— Значи, теоретично погледнато, ако президентът те помилва за това, че си убил някого, не можеш да бъдеш наказан за престъплението, така ли?

— Точно така — рече Доминик и веднага се намръщи. — Какво ми казваш ти?

— Говоря само хипотетично — побърза да се застрахова Алекзандър. С това часът по теория на правото завърши и Алекзандър се поздрави, че им беше казал ужасно много и в същото време не им бе казал нищо.

Имената на градовете му бяха толкова чужди, помисли си Мустафа. Шоуний, Оукма, Уилийтка, Фарао. Това пък беше най-странното от всички. В края на краищата не се намираха в Египет — една мюсюлманска страна, въпреки че беше сбъркана и политиците й не признаваха важността на вярата. Обаче рано или късно това щеше да се промени. Мустафа се протегна, за да си вземе цигара. Половината резервоар все още е пълен. Този форд очевидно има голям резервоар, който да гори мюсюлмански петрол. Американците бяха толкова неблагодарни копелета. Ислямските страни им продаваха петрол, а какво им даваше Америка в замяна? Оръжия на израелците да убиват с тях арабите и още много малко други неща. Мръсни списания, алкохол и корупция, която покварява дори правоверните. Но кое беше по-лошо? Да корумпираш или да бъдеш корумпиран, да бъдеш жертва на неверниците? Един ден, когато управлението на Аллаха ще покори света, всичко ще си дойде на мястото. Някой ден това ще стане, а той и неговите другари по оръжие бяха водещата вълна на волята на Аллаха. Тяхната смърт ще бъде на мъченици, а това беше нещо, с което можеха да се гордеят. След време семействата им ще научат за съдбата им — можеха да разчитат на американците за това — и ще скърбят за смъртта им, но ще почитат тяхната преданост към вярата. Американските полицейски агенции много обичаха да показват колко са ефикасни, след като битката вече е загубена. Тази мисъл го накара да се усмихне.

Дейв Кънингъм изглеждаше на толкова години, на колкото беше. Джак прецени, че е прехвърлил шейсетте. Оредяваща прошарена коса, лоша кожа. Отдавна се беше отказал от цигарите. Обаче сивите му очи святкаха от любопитство като на лалугер от Дакота, който търси нещо за ядене след прерийните кучета.