Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Смяташ, че има подобна вероятност ли?

— Тони, този човек е играч — каза уверено Джак.

— Какво е направил след телефонния разговор? Извършил ли е някакви необикновени трансакции?

— Още не съм проверил, но ако има такива, те очевидно са му били наредени от неговия приятел и след това са се срещнали, за да му потвърди на чаша бира.

— Даваш прекалено много воля на въображението си. Тук се опитваме да избягваме това — предупреди го Уилс.

— Знам — рече сърдито Джак. Беше време да проследи финансовия поток от предишния ден.

— А, днес ще се запознаеш с един нов човек.

— Кой е той?

— Дейв Кънингъм — съдебен счетоводител, който е работил в отдел „Организирана престъпност“ в министерството на правосъдието. Много го бива да открива финансови нередности.

— Да не би да мисли, че съм открил нещо интересно? — попита с надежда в гласа Джак.

— Ще видим, когато пристигне тук след обяд. Вероятно в момента преглежда твоите работи.

— Добре — каза Джак. Може би беше надушил нещо. Може би в тази работа все пак имаше нещо вълнуващо. Може би щяха да го похвалят за сметките му.

Всеки ден се повтаряше едно и също. Сутрешно бягане и личен тоалет, следвани от закуска и разговор. Не беше много по-различно от времето, което Доминик беше прекарал в Академията на ФБР или Брайън в подготвителната школа. Тъкмо това сходство безпокоеше донякъде морския пехотинец. Обучението в Корпуса на морската пехота беше да се убиват хора и да чупят разни неща. Тук беше същото.

Доминик беше малко по-добър в проследяването, защото в Академията на ФБР го бяха изучавали по учебник, а морските пехотинци не. Енцо беше също така доста добър в стрелбата с пистолет, но Алдо продължаваше да предпочита своята „Берета“ пред „Смит и Уесън“ на брат си. С него той беше пречукал един лош човек, докато Брайън беше вършил тази работа с карабина М16А2 от доста далечно разстояние — петдесет метра. То беше достатъчно близко, за да се види изражението по лицата на хората, улучени от куршумите, и не чак толкова, че някой ответен изстрел да стане причина за сериозно безпокойство. Неговият сержант му се караше, че не ляга плътно на земята, когато някой автомат „Калашников“ се насочваше в неговата посока, но от единственото си участие в битка Брайън беше научил един важен урок. Беше установил, че в този момент мисълта му тече извънредно бързо и беше изключително ясна. Като се замислеше след това, с изненада установяваше, че не беше виждал куршуми в полет, толкова бързо работеше мозъкът му. Е, обикновено последните пет куршума в пълнителя на АК–47 бяха трасиращи и тях той успяваше да види, но никога да летят към него. Често си спомняше за тези пет-шест напрегнати минути, критикувайки се за нещата, които би могъл да направи по-добре, като си обещаваше, че няма да повтори същите грешки. След това обаче, когато сержант Съливън правеше разбор на действията в базата, той показа голямото си уважение към Карузо.

— Как беше бягането днес, момчета? — попита Пийт Алекзандър.

— Чудесно — отвърна Доминик. — Може би ще трябва да опитаме с тридесеткилограмови раници на гърба.

— Може да се уреди — успокои го Алекзандър.

— Пийт, във Форт Рекън правехме и това. Не е никак забавно — запротестира веднага Брайън. — Не прекалявай с чувството си за хумор — скара се той на брат си.

— Е, радвам се, че все още сте във форма — рече примирително Пийт. В края на краищата на него не му се налагаше да бяга сутрин. — И така, какво искате да питате?

— Аз все още имам желание да науча нещо повече за нашата цел тук — рече Брайън, повдигайки глава от чашата си с кафе.

— Изглежда, че не си от най-търпеливите — подкачи го инструкторът.

— Виж какво, в морската пехота тренирахме всеки ден, но дори и когато не беше съвсем ясно за какво тренираме, знаехме, че сме морски пехотинци и не ни подготвят да продаваме курабийки пред някой магазин от веригата „Уол-Март“.

— И за какво мислиш, че ви подготвяме сега?

— Да убиваме хора без предупреждение, без никакви правила. Цялата работа прилича много на убийство. — „Е, поне го казах гласно“, помисли си Брайън. Какво ще последва по-нататък? Вероятно пътуване обратно до Кемп Лиджун и продължаване на кариерата му в Корпуса на морската пехота. Може и да е по-лошо.

— Добре де, мисля, че дойде моментът — съгласи се Алекзандър. — Какво ще кажете, ако получите заповеди да ликвидирате някого?

— Ако заповедите са законни, ще ги изпълня, но законът… системата… ми позволява да помисля дали наистина са законни.