Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— И до какво заключение стигна?

— От вас би излязъл добър президент, сенаторе, но загубата на жена ви и децата е била голям удар. Всички бяхме потресени от случилото се. Майка ми много харесваше жена ви. Моля да ме извините, че засягам този въпрос, сър. Поради тази причина вие напуснахте политиката, но мисля, че сте достатъчно голям патриот, за да не забравите страната си, и съм на мнение, че „Хендли и съдружници“ е вашият начин да й служите, макар и неофициално. Спомням си, че една вечер татко и господин Кларк си пиеха питиетата и разговаряха на горния етаж. Беше последната ми година в гимназията. Не успях да чуя много. Не ме искаха при тях, затова отидох отзад да гледам телевизионния канал „История“. По някакво съвпадение тази вечер предаването беше за шефа на отдела за специални операции в английското разузнаване през Втората световна война. Повечето хора в него са били банкери. За създаването на Бюрото за стратегическите служби (ОСС 5 5 Американското разузнаване по това време — Бел.прев. ) „Дивият Бил“ Донован е вербувал адвокати, а англичаните са използвали банкери, за да обработват хората. Зачудих се защо и баща ми каза, че банкерите са по-умни. Знаят как да правят пари в реалния свят, докато адвокатите не ги бива чак толкова. Поне той така каза. Предполагам, че е имал предвид най-вече себе си с неговия опит в търговията. Обаче вие сте друг вид пират, сенаторе. Мисля, че сте шпионин и че „Хендли и съдружници“ е частно финансирана шпионска организация, която работи неофициално и няма нищо общо с федералния бюджет. Така няма защо да се безпокоите, че около вас ще слухтят сенатори и конгресмени, защото мислят, че се занимавате с лоши неща. По дяволите, порових се в Гугъл и открих само шест пъти да се споменава за вас в Интернет. Та там има повече неща за прическата на майка ми, отколкото за вас. Вестник „Дамско облекло“ често се занимаваше с нея. Баща ми винаги се вкисваше от това.

— Помня. — Веднъж Джак Райън-старши си изпусна нервите пред репортерите по този повод и плати за това, като стана за смях на клюкарските среди. — Разправяше ми как на негово място Хенри VIII би направил на репортерите много специални прически.

— Да бе, с брадва в Кулата на Лондон. Понякога Сали обичаше да се шегува във връзка с тази история и също занасяше майка ми за прическата й. Според мен това е едно от нещата, заради които е по-добре да си мъж.

— Това и обувките. Жена ми не обичаше Маноло Бланикс. Тя харесваше обувки в рамките на разумното, такива, от които не те болят краката — рече Хендли, като си спомни и след миг усети, че отново се блъска в бетонна стена. За него още беше болезнено да говори за нея. Вероятно винаги щеше да бъде, но поне болката потвърждаваше колко много я беше обичал, а това все пак беше нещо. Макар спомените за жена му да му бяха извънредно скъпи, не би могъл да се шегува с това на публични места. А ако беше останал в политиката, трябваше да го прави, да се преструва, че е превъзмогнал всичко, че любовта му не е изгаснала, но и че не му причинява болка. Да, така беше. Още едно от нещата, с които човек плаща за политическия живот, е, че наред с човечността губи и мъжествеността си. Не си струваше цената. Дори и за поста президент на Съединените щати. Една от причините, поради която той и Джак Райън-старши винаги се бяха разбирали, беше, че и двамата много си приличаха.

— Значи ти наистина мислиш, че това е разузнавателна агенция, така ли? — попита колкото може по-небрежно Хендли.

— Да, сър, така мисля. Ако, да речем, Агенцията за национална сигурност АНС следи какво правят централните банки, вие сте в идеалната позиция да се възползвате от данните, която тя събира чрез електронното разузнаване, и да поемете част от работата на онези в Ленгли. Вашите специалисти по валутите вероятно разполагат с най-добрата информация отвътре и ако изигравате внимателно картите си, т.е. ако не станете алчни, можете да направите доста пари, без някой дори да забележи. Правите го, без да привличате инвеститори. Те говорят прекалено много. И така тъкмо тази ви дейност финансира нещата, които вършите тук. Не съм мислил много върху това какво точно правите.

— Това вярно ли е?

— Вярно е, сър.

— Не си ли говорил с баща си?

— Не, сър. — Джак-младши поклати глава. — Той просто щеше да се ядоса. Отговарял ми е за много неща, за които съм питал, но не и за такова.

— Какво ти е разказвал?

— За разни хора. За политици, за това кой чужд президент харесва малки момиченца или момченца. Господи, има много такива случаи, особено в чужбина. Що за хора са, какво мислят, какви са личните им предпочитания и странности. Коя страна полага грижи за армията си. Чии разузнавателни служби са добри и кои не са. Много неща за онези на Капитолийския хълм. Неща, за които човек може да прочете в книги или във вестниците, само че това, което баща ми ми казваше, беше истина. Естествено, аз никъде не съм разправял за тях — увери младият Райън домакина си.