Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— След колко време можеш да очакваш отговор? — попита Доминик.

— Зависи от господин MoHa — отвърна Джак. — Просто трябва да си седнем на задниците и да чакаме.

— Ясно — рече Брайън от мястото си до прозореца.

— Виждам, че младият Джак не е намалил устрема им — отбеляза Хендли.

— Мислеше ли, че би могъл? Абе, Гери, нали ти казах — рече Гренджър, вече тайно благодарил на Бога за помощта му. — Както и да е. Сега те имат нужда от инструкции.

— Планът ти предвиждаше да бъдат ликвидирани четири обекта. Кой е четвъртият? — попита сенаторът.

Сега дойде ред на Гренджър да се засуети.

— Още не съм сигурен. Честно казано, не очаквах, че ще работят толкова ефикасно. Надявах се, че убийствата ще ни подскажат някой нов обект, но засега никой не си е подал главата навън. — Телефонът му иззвъня. — Разбира се, Рик, заповядай. — Той остави телефона. — Рик Бел казва, че има нещо интересно.

След по-малко от две минути вратата се отвори.

— О, здравей, Гери. Радвам се, че си тук. Сам — Бел извърна глава, — току-що получихме това. — Той му подаде един принтиран имейл.

Гренджър го прегледа.

— Този ни е познат…

— Ама разбира се, че е. Той е оперативният ръководител на нашите приятели. Оказа се, че сме били прави. — Като всички бюрократи, особено тези на по-високи постове, Бел обичаше да се потупа по гърдите.

Гренджър подаде листа на Хендли.

— Добре, Гери, ето ти го и номер четири.

— Не си падам по случайните находки.

— Гери, съвпаденията и на мен не ми допадат, но когато спечелиш на лотария, не връщаш парите, нали? — рече Гренджър и си помисли, че някогашният му треньор Дарел Ройъл беше прав, когато казваше, че късметът не ходи при разни смотаняци. — Рик, струва ли си този да бъде премахнат?

— Разбира се, че си струва — отвърна уверено Рик и енергично закима с глава. — Не знаем чак толкова много за него, но и това, което знаем, не е малко. Той е оперативният им ръководител… в това сме сто процента сигурни, Гери. И си го заслужава. Един от неговите хора вижда как другият загива, докладва, а този получава съобщението и отговаря. Да ти кажа право, ако някога срещна човека, измислил системата „Ешелон“, ще го черпя една бира.

— Това е то разузнаване с бой — обади се Гренджър, здравата потупвайки се по рамото. — Мамка му, знаех си, че ще успеем. Разбутай гнездо на стършели и някои от тях ще изскочат от него.

— Само да не те ужилят по задника — предупреди го Хендли. — Добре, а сега какво?

— Пускай кучетата, докато лисицата не е избягала — отвърна веднага Гренджър. — Ако успеем да ликвидираме този човек, може би наистина ще падне нещо ценно от дървото, което клатим. — Хендли извърна глава.

— Рик, ти какво мислиш?

— Съгласен съм. Трябва да действаме — отвърна той.

— Добре, така да бъде — съгласи се Хендли. — Предайте им.

Хубавото на електронните комуникации е това, че за тях не е нужно много време. Всъщност Джак вече разполагаше с това, което беше важно за него.

— Момчета, първото име на 56MoHa е Мохамед. Това не е кой знае каква новина — най-често срещаното малко име в света. Обаче той казва, че се намира в Рим, в хотел „Екселсиор“ на „Виа Виторио Венето“ №125.

— Чувал съм за този хотел — рече Брайън. — Скъпо, луксозно място. Изглежда, че нашите приятели имат слабост към такива.

— Регистрирал се е под името Найджъл Хоукинс. То е типично английско. Да не би да е английски гражданин?

— С малко име Мохамед? — зачуди се Доминик.

— Може да е конспиративното му име, Енцо — отвърна Джак, елиминирайки довода на Доминик. — Той сигурно има мобилен телефон, но Махмуд — онзи, който видя колегата му да загива тази сутрин, вероятно го знае. — Джак замълча за момент. — Питам се защо просто не му се е обадил? Хм. Вярно е, че италианската полиция ни праща сведения, получени от електронното си разузнаване Може би следят телефонните разговори и нашият приятел е предпазлив…

— В това има логика, обаче защо… праща съобщения по мрежата?

— Мисли, че така е по-безопасно. АНС успя да пробие много системи за кодиране, използвани от частни лица. Търговците не го знаят, обаче хората от Форт Мийд ги бива много в тези работи. След като веднъж пробият кода, той си остава пробит, а другият изобщо не знае за това. — Всъщност нямаше представа за истинската причина. Програмистите можеха и често пъти биваха убеждавани да вкарват възможности за декодиране или от патриотични чувства, или за пари, а често и по двете причини. 56MoHa използваше една от най-скъпите подобни програми и в упътванията към нея се заявяваше, че никой не би могъл да я пробие, защото тя е индивидуален алгоритъм. Разбира се, не се обясняваше какво означава това, а се казваше само, че кодиращият процес е от 256 байта, а голямото число би трябвало да впечатлява хората. В указанията не се казваше също, че инженерът на софтуера, който я беше създал, някога беше работил във Форт Мийд, поради което и беше нает. Той беше човек, който помнеше, че е положил клетва, а освен това един милион долара, освободени от данъци, бяха страшно много пари. Бяха му помогнали да си купи къща на хълмовете на окръг Марин, така че недвижимите имоти в Калифорния дори и сега служеха на интересите на Съединените американски щати.