Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Укроти топката, Джак. Това е само един източник, едно-единствено съобщение за нещо, което може да е станало, а може и да не е. Не бъди толкова сигурен за неща, които не са потвърдени от известен за нас източник. Зад този имейл адрес могат да се крият най-различни неща, затова не можем с лека ръка да кажем дали този човек е от лошите, или не е.

Джак отново се запита дали инструкторът му не го подлагаше на ново изпитание.

— Добре де, нека поразсъждаваме пак. MoHa56 е източник, за който считаме за много вероятно да е играч. Може би е този, който отговаря за операциите на лошите момчета. Откакто съм тук, непрекъснато следим дали няма да се появи нещо за него в мрежата, нали така? Засичаме другия имейл адрес и се оказва, че съобщението му е изпратено тъкмо в неговата пощенска кутия, и то в момент, когато ние… т.е. те са изпратили екип със задача да убие някого. Или може би ще ми кажеш, че Уда бен Сали наистина е получил инфаркт, докато си е представял какво прави с любимата си курва в центъра на Лондон. Може би и британското контраразузнаване е проявило такъв голям интерес към случая, само защото не всеки ден заподозрян за връзки с терористи банкер умира внезапно на улицата. Пропуснах ли нещо?

Уилс се усмихна.

— Аргументацията ти не беше лоша. Малко бедна откъм доказателства, но в предположението ти има логика. Значи мислиш, че трябва да го занеса на горния етаж.

— Да, и то тичешком, Тони — рече Райън и се облегна в стола си. „Поеми дълбоко въздух и преброй до десет.“

— Така и ще направя.

Пет минути по-късно Уилс влезе в кабинета на Рик Бел и му подаде два листа.

— Рик, имаме ли екип, който действа в Германия? — попита той. Отговорът никак не го изненада.

— Защо питаш? — Изражението на Бел като на стар покерджия би впечатлило дори мраморна статуя.

— Ами прочети — рече Уилс.

— По дяволите — реагира изненадан шефът. — Кой измъкна това от електронния океан?

— Отгатни — предложи Тони.

— Момчето е свършило добра работа. — Бел погледна внимателно към госта си. — Какво точно подозира?

— Ако работеше в Ленгли, със сигурност щеше да поизнерви някои хора.

— Теб също, нали?

— Може и така да се каже — отвърна Уилс. — Има доста добри скокове във въображението си, Рик.

Бел се намръщи.

— Ама това да не би да е състезание по дълъг скок от Олимпийските игри?

— Рик, Джак схваща някои неща толкова бързо, колкото компютърът разликата между единица и нула. Прав е, нали?

Бел изчака една-две секунди, преди да отговори.

— Ти какво мислиш?

— Мисля, че те видяха сметката на онзи Сали, а това вероятно е втората им задача. Как ги правите тези работи?

— Не ти трябва да знаеш. Нещата не са така ясни, както изглеждат — отвърна Бел. — Този Атеф беше вербовчик. Изпратил е най-малко един в Де Мойнс.

— Това е достатъчно основателна причина — рече Уилс.

— Сам е на същото мнение. Ще му предам това. Има ли още нещо?

— Този човек с имейла MoHa трябва да бъде проучен по-внимателно. Може би трябва да го открием — каза Уилс.

— Да имаш някаква представа къде може да е?

— Най-вероятно да е в Италия, макар че много хора непрекъснато сменят местожителството си. Има твърде много големи градове с удобни места за криене. Обаче Италия е подходяща за него. Намира се в центъра. Има въздушни връзки за всякъде. Напоследък терористите са я оставили на мира. Никой не гони куче, което не лае.

— Същото се отнася за Германия, Франция и останалата част от Централна Европа.

Уилс кимна.

— Така е. Там също е възможно да се крият терористи, но местните власти, изглежда, не си дават много сметка за това. Предпочитат да си крият главите в пясъка, Рик.

— Прав си — съгласи се Бел. — И така, какво ще правим с нашия ученик?

— С Райън ли? Добър въпрос. Той определено напредва бързо. Особено го бива да прави връзка между отделните неща — изрази гласно мнението си Уилс. — Има богато въображение и понякога отива твърде далеч в предположенията си, но нова не е съвсем лошо качество за един аналитик.

— Каква оценка му даваш до този момент?

— Много добър, дори клони към отличен и това е само защото е съвсем нов. Не е толкова добър колкото мен, но аз се занимавам с тази работа още преди да е бил роден. Той просто е едно добро ново попълнение, Рик. Ще стигне далеч.

— Толкова ли е способен? — попита Бел. Тони Уилс беше известен като предпазлив и консервативен аналитик, един от най-добрите, които са имали в Ленгли, въпреки малко бюрократичния му подход.