Уильям Дил - Хамелеон

— Но аз не сбърках. И освен това Домата беше готин.

— Да. Генералният прокурор беше по следите му, ФБР го издирваше, всички, освен морските пехотинци се бяха покатерили на задника му, обвинен бе във всяко престъпление, описано в букварите… а ти, за бога, го намираш за готин.

— Заради него получихме наградата, Джорджи.

— Аз работя за заплатата си, а не за слава.

— О, я се шибай.

И Джордж се изсмя. Той винаги се смееше на нейните непристойности. За него това беше като да чуе някое дете да псува.

Без да обръща внимание на студа, тя наблюдаваше през бинокъл административната сграда.

— Ако имахме… — започна той.

— Джордж!

— А?

— Ето я — извика Илайза.

— Я да видя.

Тя му подаде бинокъла.

— Излиза от сградата на банката. Онази, в палтото от норки.

— Ами русата коса?

Тя отново взе бинокъла и го фокусира върху Елен Делейни — висока, над пет фута и десет инча, и добре сложена. Илайза отново провери всичко, особено краката и походката. Беше си Елен Делейни. Със сигурност.

— Това е перука. Погледни палтото. Ще позная тези норки навсякъде. Носеше това палто и в деня, когато изчезна Колдуел. Сигурно струва поне десет бона.

— Да не искаш да ми кажеш, че знаеш колко палта от норки има в Бостън?

— Не такива. Това е особен вид норка, Джордж.

Жената, придържайки палтото си затворено с ръце, се отправи по Фостър нагоре към Конгрес стрийт.

— Това е точно такова палто, каквото шефа на най-голямата банка в Бостън би подарил на любимата жена — каза тя, без да откъсва поглед.

— И сега какво? — осведоми се Джордж.

— Върви към Конгрес стрийт — съобщи Илайза. — Дай ми „уоки-токи“-то. Аз ще я проследя. Ти се върни в колата при Джеймс и чакайте. Не е изключено да реши да направи някакъв ход.

— А ти си убедена, че така и ще постъпи.

— Рано или късно. Тя е влюбена, Джордж, а аз знам как мисли влюбената жена. В един момент ще реши, че иска да види любовника си.

Тя взе портативната радиостанция и се затича. Късите й крачета я носеха по затрупаната със сняг улица, а късата й коса се мяташе като косата на дервиш под вятъра. Джордж заобиколи ъгъла и се отправи към колата на Илайза — тъмнозелен олдсмобил, чиято предница изглеждаше като че ли е била използвана повече от веднъж за прокарване на път. Той влезе в колата и изключи радиото.

— Няма да повярваш — обърна се Джордж към звукооператора, — но тя наистина откри онази Делейни.

— О, ще повярвам — каза Джеймс и се засмя. — Толкова често съм бъркал, че не мога да не повярвам.

— И знаеш ли по какво я позна?

— Кажи ми.

— По палтото от норки.

Джеймс отново се засмя:

— Браво, ако е права.

— Още пет минути в онзи вход и щяхте да ме откарате в интензивното отделение.

Илайза проследи жената с палтото от норки по Фостър стрийт до Салем и накрая до Конгрес стрийт. Жената влезе в някаква аптека и отиде на гишето за поръчки.

Илайза прекоси улицата, разглеждайки плакатите пред театъра, обърната с гръб към аптеката.

— Обажда се И. Г., чувате ли ме? — каза тя в микрофона.

— Чуваме — отговори Джордж.

— Пряката Салем и Конгрес, срещу аптеката Рексал. Приближете се насам.

— Тръгваме.

Елен Делейни взе някакво пакетче, подписа се на чека и излезе. Отново потегли по „Конгрес“, но изведнъж рязко зави и пресече улицата, озова се от страната на Илайза, спря такси, скочи в него и се насочи по „Конгрес“, но в обратна посока.

— Ох, майната ти! — прошепна Илайза на себе си.

Зеленият „Олдс“ се появи само след няколко секунди и тя също скочи в колата.

— Обратен завой! Качи се на такси и потегли в обратна посока — извика тя.

Джеймс рязко обърна, засече някакъв камион, едва не се качи на тротоара и със свистене на гумите се понесе по следите на таксито.

— Да не е усетила, че сме след нея? — попита той.

— Ами! — пренебрежително каза Илайза. — Просто е гледала прекалено много филми за Джеймс Бонд.

— Насочват се към тунела — съобщи Джеймс.

— Ах, това копеле Колдуел едва ли е в северен Бостън — реагира Джордж.

— Той вероятно се надява, че хората мислят по същия начин — отговори Илайза.

Те последваха таксито през тунела и се озоваха в северната част на града. То се движеше бавно, заобикаляйки камиони и микробуси, които буквално задушаваха улиците на търговския квартал.

— Това ще я забави — каза Джеймс.

Таксито зави в тиха уличка с ремонтирани градски домове и спря. Жената излезе, огледа се и влезе в едната от къщите.