Уильям Дил - Хамелеон

— Помнете заповедта, лейтенант — бе му казал Лиймън само преди час. — Ще се приближим до Бастин с крайна предпазливост. В никакъв случай, повтарям, в никакъв случай не започвайте сражение с врага под какъвто и да е предлог. Просто… минете покрай тях.

Лиймън наблюдаваше трите японски кораба през бинокъла.

— Те са на не повече от десет мили от кея на Бастин — каза той.

Коукли също наблюдаваше.

— Толкова са лесни, Ал — обади се той. — Кръстосвачът ще бъде между нас и разрушителите. Бихме могли да ги…

— Отново ли трябва да повтарям, лейтенант? Мисията ни е да вземем ВИП 48 48 VIP — често използвано съкращение Very Important Person — „много важна особа“ (англ.). — Бел.пр. -овете от Бастин.

— Ние сме просто болногледачки, ето това е — каза с горчивина Коукли.

— Ако изгаряте от желание да горите в ада, скоро ще имате шанса за това. Но не днес.

— Все едно че сме шибано такси — изръмжа Коукли.

— Лейтенант, искате ли да се изправите пред военен съд?

— Е, хайде…

— Няма да обръщаме внимание на надморските съдове. Ясно ли е това, лейтенант?

— Да, сър.

— Питам, напълно ясно ли е?

— Да, сър.

— Тогава да си свършим работата.

Двата разрушителя и кръстосвача се намираха на около миля пред тях и концентрираха огъня си върху тесния полуостров. Постоянният тътен на оръдията им се засилваше.

— Окей, аз ще мина първи. Останете близо до брега. Убедете се, че съм успял и тръгнете едва тогава.

— Разбрах — извика Коукли и остави слушалката на радиотелефона. Насочи моторницата към брега, изтегли се малко назад и остана в близост до дърветата.

Лиймън се носеше през пролива с пълна скорост и високо изскочил нос, с потънала дълбоко кърма. Над него изтрещя залп и морето закипя. Небето почерня от дима на експлодиралите, заредени с шрапнел снаряди. Но Лиймън продължи, без да се поколебае дори за миг.

— Кучият му син ще мине — изкрещя Коукли. — Окей, скапаняци, хващайте се за топките, защото сега е нашият ред. — Той внимателно изнесе моторницата от укритието край брега, насочи я в тесния пролив и потегли пълен напред.

Хукър и хората му наблюдаваха морската драма от кея.

— Идва първият — извика един майор на име Форестър, випускник на Военната академия в Уест Пойнт.

Хукър стоеше до него, а малката групичка се беше скупчила наоколо. Хукър беше решил да остави сина си в бомбоубежището до последния момент. Този момент беше настъпил.

— Сержант Фини.

— Да, сър.

— Моля ви, идете в бункера на цивилните и доведете момчето.

— Да, сър.

Фини беше закоравял боец. Ризата му беше останала без копчета, разтворена до кръста, а единият ръкав висеше на парцали. Той подаде автомата си на един от офицерите, скочи в генералския джип и се понесе през ливадата към бункера, който се намираше на не повече от петстотин ярда от кея. Малко преди да пристигне, на пътя му падна мина. Джипът се изправи на задните си колела, наклони се настрани и се преобърна. Фини изхвръкна от седалката, падна на земята и се претърколи няколко пъти. Джипът се плъзна на няколко фута от него и експлодира.

— Аз ще го доведа — извика младолик лейтенант на име Гризолио и понечи да се затича към бункера, но в този миг Фини се изправи на крака, разтърси глава и пробяга останалото разстояние.

— Останете тук, лейтенант — заповяда Хукър.

Лиймън насочи малката, приличаща на торпедо моторница, в тесния, разчистен от отломките на яхти и рибарски лодки канал. Имаше място точно колкото да минат. Той ловко прекара дългото тясно тяло на моторницата по канала, умело избягвайки изгорелите останки.

— Дръжте въжетата, без да швартовате — извика Лиймън на малкия си екипаж. — Кажете на генерала да се качва бързо. Нямаме никакво време. Коукли е точно зад нас.

Хукър се обърна към групата си, избра петима офицери и им заповяда да се качат на борда. Беше видял, че Фини и момчето са напуснали бункера и тичат към тях.

— С ваше разрешение, сър, трябва незабавно да освободя кея — извика Лиймън.

Хукър кимна отсечено и в същия миг скочи на борда.

— Лейтенант Гризолио, вие оставате старши офицер за втората моторница. Кажете, ако обичате, на сержант Фини да се грижи за детето. Ще го взема, когато спрем за през нощта.

— Да, сър — отговори Гризолио, който беше прострелян в крака и използваше вместо патерица един клон от дърво. Той козирува.

— Е, капитане — обърна се Хукър към Лиймън, — потегляйте.

Пробиха си път през останките, после Лиймън завъртя руля и се насочи към залива и откритото море.