Уильям Дил - Хамелеон

Гарви го погледна измъчено.

— Японците са докарали два разрушителя и кръстосвач в пролива. Сега бомбардират Сакет от морето и… по дяволите, сигурно има петдесет хиляди японци, които приближават към нас по суша.

— Твоята оценка? — осведоми се Хукър.

— Три часа, може би. Не повече. Ще започнат да ни обстрелват откъм залива след не повече от час. Какво значение има това, генерале? Когато Сакет и остатъците на трети батальон се доберат дотук, повече няма да има накъде да се отстъпва. — Той махна с ръка към носа на полуострова, който се намираше на неколкостотин ярда на север. — Ще трябва да плуваме.

Хукър разбираше много добре какво иска да му каже. Дни наред бяха обсъждали кога да се предадат. И двамата бяха изтощени много повече, отколкото бе допустимо, за да вземат важни решения. И никой от тях не беше готов да признае неизбежната необходимост.

— Много от момчетата използват личните си пистолети и собствените си ловджийски пушки. Практически сме без амуниции за автоматите.

Ситуацията просто налагаше да се предадат незабавно, но документът в ръцете на Хукър променяше нещата. Хукър му подаде заповедта. Гарви я прочете и му я върна.

— Ако беше от някой друг, нямаше да й обърна внимание — обясни Хукър. — Но сега се оказва, че трябва да удържим рубежа, докато не дойде флотата.

— Добре — каза Гарви, — поне един от нас ще се измъкне от тази лайняна дупка. Кои ще вземеш?

— Кои останаха?

— Най-добрият е Сакет, ако е още жив. Ако не е, съмнявам се, че ще може да се върне с бой обратно. Когато говорих с него преди половин час, беше заграден в чувал. На командния пункт в Капис бяха останали дузина бойци и той възнамеряваше да се съпротивлява до последния човек.

Тежък снаряд избухна наблизо и от тавана се посипа прах.

— Проклятие! Защо чак сега издадоха тази заповед?

— Японците пробиха при Капис късно снощи. Дотогава се отбранявахме съвсем прилично, като се има предвид, че по суша ни превъзхождат петдесет към един и още повече след като вече цял месец не са ни подкрепили по море или от въздуха.

— Може и да си прав. Вероятно са разбрали, че няма да можем да устоим дълго.

— „Дълго“! По дяволите, това е въпрос само на няколко часа. Ако заминете по-бързо, поне няма да се безпокоим за наш висш офицер.

— Ще събера хората веднага — каза Хукър. — Може би флотата ще дойде тук по-рано.

— А момчето?

— То идва с мен, разбира се.

Докато отпиваха от кафето, съставиха списъка на ключовите офицери в полка.

— Ще оставя Ърл Кейлър с теб — каза Хукър. — Той е чудесен офицер, но е с най-сносен японски от всички в базата. Може да ви се наложи да имате подръка преводач през следващите няколко… месеца. Но искам сержант Фини. Нуждая се от поне един истински боец.

Когато оформиха списъка, Хукър извика един войник и му нареди да събере офицерите на кея. Погледна отново часовника си. Шест и двайсет и пет. Разнесе се грохотът на поредното близо попадение на снаряд и земята под краката им се разтресе.

Хукър се задържа за миг на прага и после протегна ръка.

— Бих искал да си с мен, Джес — каза той.

Господи, боже мой , помисли си Гарви, старецът май се просълзи .

— Ще се върнеш и ще ме отведеш — усмихна се Гарви.

Неочаквано и за себе си, Хукър прегърна жилавия дребен полковник.

— Можеш отсега да заложиш пенсията си, че ще се върна. — Гласът му издайнически потрепери от мъка и гняв, а после извади старата си звезда на бригаден генерал и я забоде на яката на Гарви. — Знам от колко време очакваш това — прошепна той. — Съжалявам, че не стана при по-други обстоятелства. Ще се върна за теб, Джес.

— Ще те чакам.

Хукър се отдалечи със стегната походка към щаба и мина през развалините на старата постройка. Листове хартия, папки и натрошено стъкло покриваха пода. Вратите висяха избити на пантите и дим на слоеве нахлуваше през зейналите дупки на прозорците, а после се издигаше и събираше под тавана като валма мръсен памук.

Той постоя няколко секунди сред безпорядъка на бившия си кабинет, после рязко се обърна и се отправи към кея.

Две моторници с рев навлизаха през пролива, придържайки се близо до бреговата линия. Моряците на палубата наблюдаваха с бинокли ужасяващата битка на полуострова пред тях.

— Божичко — обади се един от тях, — шибаните японци са навсякъде! Сякаш гледам мравуняк.

Капитан Лиймън поддържаше радиовръзка с командира на другата моторница Питър Коукли — лейтенант от Бостън, завършил Военноморската академия в Анаполис само преди две години. Коукли беше смел червенокос младеж и гледаше на цялата каша като Джон Уейн.