Уильям Дил - Хамелеон

— Господи боже — въздъхна Магьосника, — бих искал да повярвам, че поне някои от тези хора са умрели при нещастни случаи. Но сериозно започвам да се съмнявам, че е така.

— А какво ще кажете за това? — попита Илайза. Бяха пропуснали да прегледат последния параграф на резюмето:

Последни новини: Сливане с японския конгломерат Сан-Сан. 10/5/79

— Какво е това Сан-Сан? — не се успокояваше Илайза.

— Една страшно могъща компания там — отговори O’Xapa. — Но наистина не знам много за нея.

— Писна ми — заяви Магьосника.

Стана и се протегна, за да се разкърши. Илайза се намести пред клавиатурата, смени дискетата и започна да въвежда останалите няколко страници от бележника на Лавандър в паметта на Изи.

— Никога ли не се уморяваш? — попита Магьосника с известна досада.

— Младостта… — намекна О’Хара.

Енергията, с която бяха работили в продължение на часове, се изчерпваше и сега и тримата изведнъж почувстваха, че сякаш ще се разпаднат всеки миг. Решиха да починат и да дадат възможност на Изи да разпечати последните записи от бележника.

Илайза, която видя разшифровката точно когато излизаха на вечеря, повика О’Хара:

— О’Хара, защо не погледнеш това?

На листинга беше отпечатан един от последните записи:

Мидас/Ио.354200/109,12/пгм.Гавар/оц.2мб/д.0-112

Тримата стояха надвесени над принтера и няколко секунди не помръднаха.

— „Мидас е загубен…“ — проговори О’Хара.

— Какво? — изненада се Илайза.

— Това ни каза Данилов: „Мидас е загубен“. И Мидас не е човек, а е компания или място. Питам се какво ли означават тези числа. Какво е това „Ио“? И „Гавар“?

— Не съм срещала друг подобен запис — заяви Илайза. — В останалите му бележки числата обикновено лесно се разшифроват.

— Толкова съм уморен, че не мога да кажа нищо повече — призна Магьосника. — Просто трябва да се наспя.

— Окей, нека спрем дотук. Изи ще ни разпечати всичко и ще го вземем с нас.

— Ще го вземем с нас къде? — поинтересува се Илайза.

— В Япония.

— Япония!

— Точно така. АМРАН е в Япония. Хукър е в Япония. Бриджис е бил в Япония, Хамелеона е в Япония, Сан-Сан е в Япония. Очевидно е, че трябва да отидем там, така че нека най-напред починем. Следващата спирка е Токио.

На позлатените стени на древния японски храм Ока-Ри е гравиран надпис: „Сезоните се менят с дните, паметта на човек се мени с годините“. Столетия по-късно един английски поет беше изразил същата мисъл по-сбито: „В крайна сметка, цялата история се състои от спомени и клюки“.

Имаше дни, през които генерал Хукър можеше да стои с часове в тъмнината на кабинета в компанията единствено на машинката в гърдите си, с мисъл за отминалите дни, опитвайки се да запълни провалите в паметта си. Дори и в най-черния от спомените си той сякаш дочуваше грохота на оръдията и звука на тръбата. Извън това виждаше в мислите си само вихрушка от прах, затъмняваща избледнялата слава. Имена и лица му се изплъзваха като призраци при изгрев. От някогашните места си припомняше само по някое наименование, без да го свързва с нещо конкретно.

Единствено Гарви знаеше за тази агония на Хукър и я разбираше. Точно Гарви беше човекът, който се притичваше на помощ, когато старецът извикваше на глас, споменавайки имена на загинали другари или забравени бойни полета.

— Повикахте ли ме, генерале? — казваше той.

Тогава генералът повтаряше името, а Гарви, чиято памет също му изневеряваше, измисляше някоя личност и я свързваше със също измислена случка или място, за да може Хукър, временно задоволен, да се върне към бленуването. Той пишеше мемоари вече десет години и резултатът беше огромен ръкопис. Редактирането и отсяването на истината от света, който Хукър си беше създал, би отнело още десет години, така че на практика трудът му беше неизползваем.

В много редките случаи, когато прахът на миналото се изчистваше за някой час, в съзнанието на Хукър изникваха кристално ясни картини. Това изживяване беше като оргазъм за стареца. Той седеше запленен и наблюдаваше как миналото отново се повтаря пред изморения му старчески взор. Затова сред стотиците изписани страници и украсени факти имаше шепа гениално пресъздадени битки и невероятно точно описани човешки характери. Останалото беше плод на въображението му.