Уильям Дил - Хамелеон

— Аз мога да изкажа няколко предположения — обади се Магьосника.

— Което е напълно безсмислено — възрази Илайза. — Разбирам какво иска да каже.

— И ако не съумеем да се доберем до тези отговори? — попита Магьосника.

— На нас ни трябва самия Хамелеон — каза О’Хара. — Ти спомена, че си опитал с военното и военноморското разузнаване, нали?

Магьосника кимна.

— A OSS 47 47 Управление на стратегическите служби (Office of Strategic Services), преобразувано през 1947 г. в ЦРУ. — Бел.пр. ?

— Неговата архива премина към ЦРУ при реорганизацията — обясни Магьосника. — Вече проверих и при тях.

— Тогава досиетата, извадени от употреба? — настояваше O’Xapa. — Може да са го забутали някъде. Върни се обратно на Военното разузнаване. Разкрил съм повече от една къртица след задълбочена проверка.

Магьосника набра архивата на Военното разузнаване и направи справка с индекса.

— Ха — обади се той, — има „Неактивни, САЩ“, „Неактивни, Европа“, „Неактивни…“. Погледни колко са!

— Извикай просто „Неактивни“ и поискай извадка за „Хамелеон“.

Магьосника заблъска по клавишите на Изи, но на всяко запитване на екрана се изписваше: „Няма такъв файл“. Но при проверката на „Неактивни, Япония“, попаднаха на това, което искаха:

Хамелеон. БДИ. Ръководител на Японския отдел за обучаване на агенти за разузнаването. В списъка на военните престъпници, 1945 — 1950. Считан за загинал в Хирошима, 8/6/45. Обявен за умрял на 12/2/50.

И точка.

— Какво означава „БДИ“? — попита Илайза.

— „Без допълнителна идентификация“ — обясни О’Хара.

Останаха загледани в екрана близо минута. Накрая О’Хара се обади:

— Трябва да е бил в списъка на дълбоко засекретените. След като са били необходими пет години, за да обявят за смъртта му.

— От това нищо не може да излезе — обади се Магьосника.

— А може би това е едно обикновено кодово име — намеси се и Илайза. — Хамелеон. Защо да няма повече от един?

— Възможно е — призна О’Хара. — А може и да не е загинал в Хирошима.

— Тогава, дявол да го вземе, той е към седемдесетте. Това, за което говорим, е станало преди повече от трийсет и пет години.

— Човек не спира да функционира, само защото е навършил седемдесет — възрази О’Хара. Но реши да запомни казаното за бъдеща употреба.

— Нека опитаме с нещо друго — предложи Илайза. — До какви други външни източници има достъп Изи?

— Които кажеш. „Юнайтед Прес Интернешънъл“, „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт Джърнал“, ЦРУ, британската Сикрет Сървис, Сюрете…

— Не бихме ли могли да въведем имената, които научихме от Данилов, в това нещо и да ги потърсим тези архиви.

— Нали това му е предназначението и не се казва „това нещо“, Моряко — въздъхна Магьосника. — Наричай го просто Изи. Към всеки с неговата интелигентност трябва да се отнасяме с уважение.

Хванаха се на работа и започнаха да преглеждат архивите на информационните агенции и някои вестници за научените имена на жертвите. Беше изморително, най-вече защото беше скучно. Непрекъснато задаваха въпроси, а получаваха единствено: „Няма информация“. Часовете минаваха. Удивително беше колко много Симънс и Ричман изникнаха, но очевидно без отношение към проблема, който ги интересуваше. И изведнъж щастието им се усмихна.

Преглеждаха архивата на Ю Пи Ай и бяха поискали справка за некролозите от хюстънските вестници за периода октомври 1976 до октомври 1977, съдържащи името Мерил Уендъл Симънс. Според Данилов, той беше убил Симънс преди три години, а това означаваше през пролетта. Но свръзката била оставила билетите за футболния мач в офиса, което означаваше, че Данилов бърка с датата. Можеше да стане през есента.

Данилов беше сбъркал. Оказа се, че убийството е било извършено преди три години и половина.

Машината изплю следната информация:

UPI/Ref/„Houston Cronikle“/12.11.1976/p.1C@File:

HUCH/76/11/12/NWS./2555-242

— Я да видим какъв е бил — предложи O’Xapa.

Магьосника набра кода на файла и на екрана се появи некрологът:

Хюстън, 12 ноември (UPI): Петролният магнат и милионер Мерил Уендел (Тирбушона) Симънс, бивш играч в университетския бейзболен отбор, превърнал една-единствена петролна концесия, спечелена на покер, в огромната „Американ Петролиум Корпорейшън“, почина от масивен сърдечен инфаркт у дома си в предградие на Хюстън тази нощ. Беше на 56 години.

Магнатът се появил във великолепно здраве на бейзболен мач следобеда с участието на бившия му отбор. Оплакал се, че не се чувства добре, докато си приготвял пържола на грила в градината и колабирал няколко минути по-късно. Симънс бил незабавно откаран в болница в Хюстън, но бил обявен за мъртъв още с пристигането на линейката в 7:25 часа вечерта.