Стив Берри - Легендата за Линкълн

Тя внимателно се заизкачва нагоре.

Саласар запази спокойствие. Независимо от цялото перчене на Котън Малоун Саласар се съмняваше, че животът му е в опасност. Беше просто един от хилядите второстепенни служители на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Струваше му се невероятно правителството на САЩ да е изпратило специален агент, за да го убие. Разбира се, ситуацията криеше други рискове. Саласар вече беше забелязал, че Малоун е взел оръжието на единия данит — познаваше пистолета, насочен срещу него. Всичките му хора носеха един и същ модел. Огнестрелните оръжия бяха неговата страст. Саласар ги обичаше още от малък. Баща му го беше научил да ги уважава. Саласар сам се беше научил как да ги използва за доброто на Църквата.

— Интересно, че твоите началници са те изпратили при мен, въоръжен с толкова малко информация — отбеляза той. — Би трябвало да знаеш каква е връзката между шестте американски щата.

— Ще се изненадаш колко много знам.

Самоувереният израз на лицето на похитителя му не хареса на Саласар.

— Моето предположение е друго — каза Малоун. — Ти си любопитният в случая. Искаш да разбереш защо се интересуваме толкова много от теб. Приготви се. Съвсем скоро ще получиш отговор на този въпрос.

— Нямам търпение.

— Питам се нещо — каза Малоун. — Дали настоящият пророк знае за твоята весела банда от данити? Не мога да си представя, че е дал разрешението си за това. Църквата на мормоните доста се е развила. Отдавна няма нужда от такива крайни действия.

— Не съм съвсем сигурен. Църквата ми е понесла много тормоз и преследване. Страдали сме от обиди като онези, които ти ми нанесе по-рано, насилие, дори убийства. И не сме оцелели, като сме проявявали слабост.

Саласар се опитваше да спечели време, за да даде възможност на хората си да действат. Надяваше се, че го правят.

— Два пъти те подцених, Малоун — каза той.

— Често ми се случва.

— Няма да има трети път.

Касиопея излезе от сенките пред входа на помещението, което приличаше на малък параклис. Четири крачки по-късно вече стоеше точно зад Котън.

Тя притисна оръжието си в гърба му.

— Хвърли пистолета.

Малоун замръзна.

— Няма да повтарям — каза Касиопея.

Посланието й беше съвсем ясно. Той реши, че няма избор. Пистолетът му изтрака на пода. Саласар го грабна и веднага го насочи към челото на противника си.

— Би трябвало да те застрелям на място. Ти уби трима от моите служители. Отвлече ме и настояваше за отговори на въпросите си. Правителството на САЩ няма никакво право да върши такива неща.

В очите на Саласар гореше ярост.

— Ти уби американски агент — каза Малоун.

— Лъжец! — изкрещя Саласар. — Никого не съм убивал.

Черното дуло на пистолета все така беше насочено към лицето на Малоун.

Естествено, на него не му беше за пръв път, така че не трепна.

— Недей, Хосепе — каза Касиопея.

Тя заобиколи Малоун, за да може да я вижда.

— Без повече насилие. Дойдох да сложа край на всичко.

— Той е злото — каза Саласар.

— Но да го убиеш също ще бъде зло.

Саласар свали пистолета. По лицето му се четеше отвращение.

— Разбира се. Права си. Аз не съм направил нищо лошо. Съвсем нищо.

Малоун се запита кога Касиопея бе пристигнала пред параклиса. Дали беше чула индиректното самопризнание на Саласар? Може би и Саласар се питаше същото. Това щеше да обясни представлението.

Касиопея пристъпи към олтара и взе книгата.

— Тя е наша — каза тя и подаде книгата на Саласар.

Той на свой ред се обърна към Малоун.

— Предай на началниците си, че им благодаря за подаръка.

— Значи не е лошо да се краде, така ли?

Саласар се усмихна.

— При тези обстоятелства? Бих казал, че не. Да го наречем частична компенсация за онова, което ти дължа.

Малоун разбра какво имаше предвид той.

Саласар и Касиопея се отправиха към изхода. Тя вървеше заднешком и продължаваше да го държи на мушка. Очите на Малоун не изпускаха нейните.

— Ще ме застреляш ли? — попита той.

— Ако не останеш тук, докато не си тръгнем, точно това ще направя. Не съм забравила за твоите обиди към мен. И към него. И към нашата религия. Аз вярвам в сдържаността, но ако ме принудиш, наистина ще те застрелям.

Тя изчезна.

Малоун остана сам в тишината. Нямаше никакво намерение да ги последва. Касиопея беше сложила край на конфронтацията, точно както беше искала. И той нямаше да направи нищо повече.

Малоун излезе в малкото преддверие, изсечено в скалата, и се доближи до правоъгълния отвор в отсрещната стена. На него нямаше стъкло. Зад разпръснатите облаци се подаваше жълтеникавият полумесец на луната в първа четвърт. Малоун сведе поглед и видя силуетите на Касиопея, Саласар и двамата данити, които излизаха от гробището и се отправяха обратно към града. Чувстваше се ядосан, предаден, разочарован, огорчен — и най-вече глупав. Беше се изправил срещу Саласар с единствената цел да го провокира, което изобщо не беше в стила му.