Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Бях изненадан, че ми позволи да спечеля. Един милион евро не са толкова много за човек като теб.

— Може ли да попитам защо американското правителство проявява такъв интерес към покупките ми?

— Интересуваме се от теб.

— Стана ми пределно ясно.

Малоун караше на сляпо. Разполагаше единствено с оскъдната информация, която беше събрал миналата вечер в кабинета на Саласар.

— Разкажи ми за Тексас, Хаваи, Аляска, Върмонт и Монтана.

— Виждам, че си бил в жилището ми. Това не е ли незаконно?

— И Юта. Да не забравяме и този щат. Защо един гражданин на Испания и Дания толкова се интересува от шест американски щата?

— Чувал ли си за Пророчеството за Белия кон?

Малоун сви рамене.

— Не мога да твърдя подобно нещо.

— То е част от моята вяра. Пророчеството предрича велика промяна за Америка. Промяна, в която ще участват светиите от последните дни.

— Нали не ми говориш за теорията, че мормоните ще превземат света? Това наистина е обидно за твоята религия.

— По този въпрос сме на едно мнение. И не. Не говоря за това. Конституцията на Съединените щати е свещена за нас. Нашата доктрина и заветите ни ясно декларират, че американската Конституция е боговдъхновен документ, създаден от ръцете на мъдри мъже, насочвани от Бог, за да ги освободи от робството. Тя е златната среда между анархията и тиранията. Всичко, което е в повече или в по-малко от Конституцията, е родено от злото. Нашият основател, пророк Джоузеф Смит, е вярвал в тези постулати. Но ние почитаме този документ в неговата цялост, както е създаден да бъде разбиран.

— За какво говориш, по дяволите?

Саласар се усмихна така, сякаш не се притесняваше от нищо на този свят. По лицето му нямаше и следа от тревога.

— Нямам намерение да ти обяснявам вижданията си. Но настоявам да ми отговориш на един въпрос. Кои закони съм нарушил?

— На първо място, ти си извършил убийство.

— И кого съм убил?

— Бари Кърк каза, че си убил някакъв човек заради една книга.

— И ти му повярва?

— Всъщност не. Ти си го изпратил, за да видиш какво ще успее да научи. Така че той ни подхвърли примамка, за да предизвика интереса ни. Умен ход. За съжаление, Кърк стигна твърде далече и аз го убих.

— А двамата от моторницата?

— Те си го заслужиха.

— В такъв случай мога да кажа, че ти дължа две убийства.

Това беше интелигентно самопризнание за убийството на агента. Индиректно. Но въпреки това съвсем ясно. Което означаваше, че Саласар беше убеден, че ще си тръгне от тук. Малоун беше обезвредил двамата данити. Колко други имаше?

— Поне вече не се преструваме. Искаш ли да поговорим по работа?

— Единствената ми работа, свързана с теб, е да ти осигуря спасение — отговори Саласар.

— Нали не мислиш, че съм сам?

— Мога да ти задам същия въпрос.

— Изглежда, че засега сме в патова ситуация — каза Малоун. — Тук сме само ти и аз. Защо да не се възползваме от нея?

Касиопея пристъпи през входа и внимателно затвори желязната решетка. Двамата помощници на Хосепе останаха отвън. Макар че явно бяха готови да й помогнат, този път трябваше да се справи сама.

Криптата, която я заобикаляше, беше малка — в тъмното се различаваха само няколко гроба. Едно бароково разпятие се огряваше от меко оранжево сияние. Отдясно и отляво, на шест дървени панела, се виждаха мрачни средновековни изображения на Смъртта. Над една от картините, на която Смъртта носеше кошница с човешки кости, беше изписано „Huc fessa reponite membra“.

Касиопея си преведе значението на фразата от латински.

„Тук са погребани уморените крайници.“

Под този надпис имаше друг, на немски, който тя също си преведе.

Наистина ли? Касиопея не беше съвсем сигурна в истинността на подобни послания. Опитваше се води правилен живот, но поне засега не получаваше нищо в отплата. Напротив — непрекъснато се сблъскваше с поредния проблем. Всъщност вече беше уморена от битките и копнееше за малко спокойствие. Мислеше си, че да се влюби ще бъде крачка в правилната посока. За съжаление, беше открила друга изгубена душа — Котън явно беше също толкова свободен, колкото и тя самата.

Това вероятно обясняваше поне част от привличането. И от двете страни. Но носеше и проблеми.

Направо в скалата беше изсечена редица стъпала. По пода пробяга хладно течение и погали глезените й. Касиопея пое дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокои. Мракът й носеше смелост, но не и мъдрост.