Стив Берри - Легендата за Линкълн

Описаните места в градовете Копенхаген, Калундборг и Залцбург и щатите Айова, Вашингтон и Юта наистина съществуват. Почитателите на приключенията на Котън Малоун може би ще разпознаят ресторанта „Кафе Норден“ (Глава 10), който се намира на площад „Хьобро“ в Копенхаген. Резиденцията на вицепрезидента на територията на военноморската обсерватория изглежда точно така, както е описана (Глава 25). Хотел „Монако“ в Солт Лейк Сити (Глава 26) и хотел „Мандарин Ориентал“ в столицата (Глава 38) са прекрасни места.

Мормонският храм във Вашингтон, окръг Колумбия, е забележителност на щата Мериленд (Глава 50, 59). Храмът в Солт Лейк Сити (описан в Глава 14) е легендарен монумент, както и площадът около него (Глава 61). Песента, цитирана в Глава 11, е истинска, както и местожителството на пророка в Солт Лейк Сити.

Летописният камък (споменат в Глава 14) беше изваден от храма в Солт Лейк Сити през 1993 г. В него имаше различни артефакти, оставени там от Бригъм Йънг през 1867 г. Предметите, описани в Глава 14, наистина съществуват, с изключение на добавеното от мен послание от Йънг. Историята отбелязва, че пророк Джоузеф Смит за пръв път е видял златните плочи в каменна кутия. На 2 октомври 1841 г. Смит е положил оригиналния ръкопис на „Книгата на Мормон“ в основите на хотел „Нову“. Това, което е направил Бригъм Йънг — да запечата артефакти, документи и златни монети в камък — се е превърнало в традиция (Глава 70), спазвана в храмовете в целия свят. Затова беше логично да направя така, че гаранцията на Линкълн да бъде запечатана в камъка, който Йънг е дарил за паметника на Вашингтон (Глава 70). Това дарение и сега е там, на стълбищната площадка от вътрешната страна на паметника, на около шейсет метра височина.

Убийството на Джоузеф Смит и брат му на 27 юни 1844 г. е исторически факт (Глава 16). Едуин Ръштън също е истински, както и неговият дневник. Пророчеството за Белия кон, цитирано в романа (Глава 17, 18) едно време е било част от мормонския фолклор. Никой не знае кога е записано за пръв път, но повечето специалисти са съгласни, че това се е случило далеч след като Джоузеф Смит го е произнесъл през 1843 г. Текстът в Глава 17 е цитиран от дневника на Ръштън, датиран от деветдесетте години на XIX в. Самото пророчество е толкова точно и подробно, че наистина предизвиква съмнение дали не е допълнено след описаните в него събития. Във всеки случай, то е отхвърлено от Църквата в началото на XX в. (Глава 52), макар че продължава да се споменава в различни мормонски текстове.

Цитатът от Бригъм Йънг в Глава 51 — „Ще бъде ли унищожена Конституцията? Не. Тя ще бъде съхранена от този народ, и по думите на Джоузеф Смит, «ще дойде време, когато съдбата на нацията ще виси на косъм. И в този съдбовен миг този народ ще се възвиси и ще я спаси от заплахата за пълно унищожение»“ — е действителен. Както и пророчеството на Джон Тейлър, изречено през 1879 г. (Глава 51), което също е невероятно достоверно.

Оригиналното издание на „Книгата на Мормон“ от 1830 г., описано в Глава 20, 30, е рядко и ценно. Изданието от 1840 г., което се намира в библиотеката (Глава 41), наистина е там. Линкълн си остава първият (и единствен) президент, който е прочел този екземпляр, и заемната бележка за книгата, от която се разбира кога е била у него (спомената в Глава 41), наистина се пази в архивите на Конгресната библиотека. Всички ръкописни бележки, добавени към тази книга, са измислица, но откъсите, цитирани в Глава 43, са действителни. Посещението на Джоузеф Смит при президента Мартин ван Бюрен се е състояло така, както е описано (Глава 21).

Залцбург е прекрасен град. Хотел „Голденер Хирш“ посреща гости от векове насам (Глава 27), а над него наистина е надвиснала като страж крепостта „Хьоензалцбург“ (Глава 30). Гробището „Свети Петър“, катакомбите и параклисът на света Гертруда са точно представени (Глава 34, 37), както и възвишението Мьонксберг (Глава 48). „Доротеум“ (Глава 20, 30) е реално съществуваща европейска аукционна къща с богати традиции.

Мери Тод Линкълн е понесла множество тежки удари от съдбата. Тя е изгубила почти всичките си деца и съпруга си, отнесени преждевременно от смъртта. Нейното писмо от Глава 28 не съществува наистина, но стилът му е почерпен от действителната й кореспонденция. Часовникът на Линкълн (както е описан в Глава 47) е изложен в Националния музей за американска история „Смитсониън“. Надписът, гравиран от вътрешната му страна, беше открит след отварянето на часовника през 2009 г. Вторият часовник е измислен от мен. Сградата на Сейлсбъри Хаус в Де Мойн, щата Айова, е достоверно описана — като местоположение, географски особености и обзавеждане (Глава 53, 58). Добавил съм единствено пристройката в градината. Имението Блеър Хаус във Вашингтон, окръг Колумбия, съществува, както и салонът с портрета на Линкълн (Глава 55, 60).