Стив Берри - Легендата за Линкълн

И както винаги, на съпругата ми Елизабет — най-специалната от всички.

Посвещавал съм книги на родители, деца, внуци, една леля, стария ми писателски кръжок, редактора си, литературните си агенти и партньорите си в бизнеса. Когато с Елизабет се оженихме, в комплекта влизаше и Огъстъс Илай Райнхард IV. Тогава той беше на четири години. Сега вече е тийнейджър. Илай боготвори майка си и баща си. Но аз се надявам, че в сърцето му има малко място и за мен. Точно както и Котън Малоун, аз не съм най-любвеобилният човек на света.

Но това не означава, че не можем да обичаме.

Така че този роман е за Илай.

Докато пишех тази книга, двамата с Елизабет посетихме различни места, свързани с нея. Вашингтон, окръг Колумбия. Де Мойн, щата Айова. Солт Лейк Сити, щата Юта. И Залцбург в Австрия.

Сега е моментът да разделя действителността от въображението.

Срещата между Ейбрахам Линкълн и съпругата на генерал Джон Фримонт, описана в Пролога, наистина се е състояла. Мястото (Червената стая в Белия дом) е истинското, а по-голямата част от диалога помежду им е възстановена от исторически свидетелства. Генерал Фримонт наистина е превишил правомощията си и Линкълн в крайна сметка го е освободил от поста му. Репликата на Линкълн към Джеси Фримонт, с която й казва какво възнамерява да направи по отношение на освобождаването на робите и запазването на съюза, е взета дословно от едно негово писмо до Хорас Грийли, главния редактор на „Ню Йорк Трибюн“, публикувано през 1862 г. Бележката от Джеймс Бюканън и документът от Джордж Вашингтон, които чете Линкълн, са измислени от мен — макар че Бюканън наистина е твърдял, че може да е последният президент на Съединените щати.

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни играе основна роля в тази история. Това е една дълбоко американска религия — родена, отраснала и подхранвана тук. Тя е единствената религия, която приема Конституцията на САЩ за част от своята философия (Глава 35, 37). Няма никакво съмнение, че мормоните са изиграли важна роля в американската история, а Църквата им вече има 14 милиона последователи в целия свят. Те буквално са създали и построили щата Юта.

В романа термините „мормони“ и „светии“ се използват като синоними. В миналото думата „мормон“ е смятана за обидна, защото е използвана единствено от хората, които са преследвали тази Църква през XIX в. Вече не е така и „мормон“ се смята за съвсем приемливо название. Въпреки това направих така, че набожните вярващи като Роуан и Саласар да се придържат към термина „светии“, когато говорят за своите братя. В последно време широко се използва модерното съкращение СПД (светии от последните дни), но аз реших да не го употребявам в книгата. Освен това водачът на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни може да се нарича както председател, така и пророк. Реших да се придържам към второто, за да не създавам объркване.

От апостолите на Църквата се очаква да се посвещават изцяло на религиозните си задължения. Въпреки това Тадеъс Роуан си е останал и американски сенатор. Макар че това е необичайно, все пак има прецедент. Рийд Смут (Глава 11) е заемал едновременно длъжностите на апостол и сенатор в началото на XX в.

Изкуплението с кръв, описано за пръв път в Глава 2, преди е било част от живота на мормоните — или поне идеята за него. Изкуплението с кръв е естествен отговор на насилието, на което са били подложени първите вярващи. Дали е било практикувано в действителност, си остава спорен въпрос. Едно е сигурно — както идеята за него, така и евентуалното й прилагане отдавна са изчезнали и вече не са част от мормонската теология. Същото важи за данитите (Глава 8) — организация, която отдавна не съществува. Цитатът от Сидни Ригдън в Глава 8 е бил коректен за времето си, но не и днес. Множествените бракове са официално прекратени от Църквата на 25 септември 1890 г. (Глава 18, 55).

През целия роман Хосепе Саласар е посещаван от ангел, който е част от болното му въображение. Почти всичко, казано от ангела, е взето от мормонската доктрина, речи и проповеди от XIX в. и, подобно на идеята за кръвното изкупление и данитите, отразява враждебността на света, в който са живели тези хора. Нито една част от тези вярвания не е актуална в днешно време. Ангелът Морони обаче си остава център на мормонската теология (Глава 39).

Националният парк „Зайън“ (Глава 3) е описан точно. Легендата за изгубените каруци е част от мормонската митология (Глава 11), но не е открита и следа от тях. Мормонската война от 1857 г. наистина се е състояла и Линкълн действително е сключил споразумение с Бригъм Йънг (както се разказва в Глава 9). Думите му са цитирани точно. И двете страни са уважили това споразумение. Законът „Морил“ срещу полигамията от 1862 г. никога не е прилаган, а мормоните не са участвали в Гражданската война. Предполагаемите гаранции за това споразумение са измислени от мен.