Стив Берри - Легендата за Линкълн

Някой отвори вратата и го откъсна от мислите му.

Беше куриер на „ФедЕкс“ с пратка, за която трябваше да се подпише. Малоун постави подписа си на таблета на куриера и след като човекът си тръгна, разкъса перфорираната кутия. Вътре имаше книга в найлонова опаковка. Малоун я остави на плота и внимателно я разгъна.

„Книгата на Мормон“.

Оригинално издание от 1830 г. Същата, която беше купил в Залцбург и която беше открадната от Касиопея и Саласар. Вътре беше пъхнат лист хартия. Малоун го извади и прочете бележката, написана с черно мастило.

Открихме я, докато претърсвахме самолета на Саласар. Реших, че трябва да я получиш като компенсация за всичко, което направи. Не бива да работиш безплатно. Знам, че не ти беше лесно, и разбрах, че може да има последствия. Бог ми е свидетел, че не съм в положение да ти давам съвети за жените, но все пак — бъди внимателен и търпелив. Тя ще се върне при теб.

Малоун поклати глава и се усмихна. Беше платил над един милион долара за тази книга. Действителната й стойност беше около една четвърт от тази сума, но все пак не беше лоша компенсация. Истината беше, че сметките трябваше да се плащат, а приключенията по цялото земно кълбо не вършеха никаква работа в това отношение. Така че беше благодарен за този жест. Дани Даниълс щеше да му липсва.

Малоун застана до витрината и се загледа в бурята навън. И се запита какво прави Касиопея в този миг.

Касиопея изсипа и последната лопата пръст в дупката и внимателно я заравни. Хосепе беше погребан. Баща й, майка й, а вече и първата й любов ги нямаше. Чувстваше се самотна. Не биваше да е толкова тъжна, като се има предвид какви ужасни неща беше сторил Хосепе. Но я беше обзела меланхолия и Касиопея се съмняваше, че скоро ще се освободи от нея. В сърцето й нямаше любов. Въпреки онова, което беше казала на Хосепе в пещерата.

Изпитваше единствено гняв — както към Стефани, така и към Котън — и не искаше нищо друго, освен и двамата да я оставят на мира. Беше време да скъса с миналото. Да започне нов живот. С нови предизвикателства. Тя заби лопатата в мократа пръст и се отдалечи към изхода.

Испанската провинция около нея изглеждаше мирна и спокойна, а денят беше прохладен и слънчев. Нейното собствено фамилно имение не беше далече от тук. Много пъти беше посещавала това място. Но този път щеше да е последният. Щеше да се скъса още една нишка, която я свързваше с нейното минало.

Касиопея извади телефона си, отвори контактите и намери името на Котън Малоун. Всичко беше там. Номерът на мобилния му телефон, служебният телефон в книжарницата, електронната му поща. Всички те преди означаваха нещо специално за нея. Вече не.

Тя натисна бутона ИЗТРИВАНЕ. Телефонът я попита: „СИГУРНИ ЛИ СТЕ?“. Беше съвсем сигурна.

Малоун все още държеше „Книгата на Мормон“ в ръцете си.

Щеше да я обяви за продажба и да я превърне в пари в брой. Съдържанието нямаше специално значение за него. Преди пет дни беше смятал, че животът му е, общо взето, подреден. Сега всичко се беше обърнало на 180 градуса. Отдавна не се беше влюбвал и току-що беше започнал да свиква с това чувство и да се променя, за да отговори на изискванията на любовта. Беше убил Саласар, на първо място, защото негодникът си го заслужаваше, и на второ, защото нямаше друг избор. Беше му дал шанс да се предаде. Не беше виновен, че той не се беше възползвал от този шанс. Малоун никога не беше обичал убийствата. Но понякога работата просто трябваше да се свърши.

Съединените американски щати отново бяха в безопасност.

Заплахата беше ликвидирана. Справедливостта беше възтържествувала. Всичко беше наред, с едно-единствено изключение.

Той отново се загледа в дъжда навън. И се запита дали някога ще види Касиопея Вит отново.

Благодаря на Джина Сентрело, Либи Макгуайър, Ким Хоуви, Синди Мъри, Дженифър Хърши, Деби Ейръф, Карол Лоуенстийн, Мат Шуорц, Скот Шанън и всички от отделите за художествено оформление, реклама и продажби. Екипът на издателство „Рандъм Хаус“ — най-добрите в този бизнес.

Благодаря на Март Тавани и Саймън Липскар — за поредната страхотна работа.

И няколко специални благодарности: на Грант Блекуд, фантастично талантлив романист, който ми помогна за сюжета; на Мерил Мос и нейния невероятен екип за връзки с обществеността (особено Деб Зипф и Джери-Ан Гелър); на Джесика Джонс и Естър Гарвър, които продължават да правят така, че „Стив Бери Ентърпрайсиз“ да върви както трябва; на Джон Коул от Конгресната библиотека, който ми организира едно вдъхновяващо посещение; и на Джон Бъсби от Де Мойн, който ми показа Сейлсбъри Хаус. Специална благодарност и на Шона Съмърс, една чудесна редакторка от „Рандъм Хаус“, която ми помогна за всички неща, свързани с мормоните (но ако все пак са останали някакви грешки, те са лично мои).