Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

След като стигнаха до третия кръг, Аксел и Грета получиха разрешение да отсъстват от академията, за да посветят времето си на репетиции. Опознаха се от началото на конкурса, радваха се взаимно на успехите си и преди финала започнаха да се срещат в дома на Аксел, за да се подкрепят.

Последният кръг включваше произведение, избрано от самия цигулар или с помощта на преподавателя му.

Аксел и по-малкият му брат Роберт обитаваха седемте най-горни стаи в голямата къща в Леркстаден. По принцип той никога не репетираше на инструмента си, но обичаше да свири, да учи нови произведения, да опитва тонове, нечути досега; понякога стоеше до късно през нощта, свиреше на цигулката си и изследваше особеностите й, докато върховете на пръстите му не пламваха.

Оставаше само ден. Утре Аксел и Грета щяха да свирят на финала в „Концертната зала“. Аксел седеше и гледаше обвивките на дългосвирещите плочи, които лежаха разпръснати на пода пред грамофона му. Три плочи на Дейвид Боуи: Space Oddity, Alladin Sane и Hunky Dory.

Майка му почуква на вратата и влиза с бутилка кока-кола и две чаши с парченца лед и резенчета лимон. Аксел благодари малко учуден, поема подноса и го слага на масичката за кафе.

— Мислех, че репетирате — казва Алис и се оглежда.

— Грета трябваше да се прибере вкъщи за обяд.

— Но ти можеш да продължаваш, докато тя се върне.

— Ще я почакам.

— Знаеш, че утре е финалът — казва Алис и сяда до сина си. — Аз репетирам най-малко осем часа на ден, понякога работя дори десет.

— Та аз дори не стоя толкова време буден — шегува се Аксел.

— Аксел, ти си надарен.

— Откъде знаеш?

— Знам. Но това не е достатъчно, за никого — добавя тя.

— Мамо, репетирам като луд — излъгва той.

— Посвири ми — моли го тя.

— Не — категорично отказва той.

— Разбирам, че не искаш майка ти да ти бъде учител, но можеш да ми позволиш да ти помогна точно в този момент — продължава Алис търпеливо. — Всъщност последно съм те слушала преди две години, на един коледен концерт, никой не разбра какво свиреше…

— Cracked Actor на Боуи.

— Незряло… но доста впечатляващо за петнайсетгодишен — признава тя и протяга ръка, за да го потупа ободряващо. — Но утре…

Аксел се отдръпва.

— Не ме мъмри.

— Ще ми кажеш ли какво си си избрал?

— Класика — отвръща той с широка усмивка.

— Слава богу.

Той свива рамене, без да я поглежда. Когато чува входния звънец, изтичва от стаята и се втурва надолу по стълбите.

Започва да се смрачава, но снегът пръска мека светлина, къщата е обвита в мрак, който не се сгъстява. Грета стои на стълбището с барета и палто. Раираният шал е увит около врата й. Бузите й греят, почервенели от студа, а стелещата се по раменете й коса е обсипана със снежинки. Тя слага калъфа на цигулката върху шкафа в коридора, внимателно окачва палтото си, събува черните ботуши и изважда ниските си обувки от чантата.

Алис Рисен слиза отгоре и я поздравява, лицето й пламти от радост:

— Хубаво е, че си помагате и репетирате заедно — казва тя. — Трябва да си строга с Аксел, иначе той само мързелува.

— Забелязах — засмива се Грета.

Грета Стиернлуд беше дъщеря на индустриалец, притежаващ значителни дялови участия във фирми като „Сааб Скания“ и банки като „Еншилда банкен“. Беше израснала само с баща си — родителите й се бяха развели в най-ранното й детство и оттогава нито веднъж не бе виждала майка си. Много рано, може би още преди да се роди, баща й беше решил, че ще стане цигуларка.

Когато се качват в стаята на Аксел, Грета се приближава до рояла. Лъскавата й къдрава коса е пръсната по раменете. Облечена е в бяла блуза и карирана пола, с тъмносин пуловер без ръкави и раиран чорапогащник.

Тя изважда цигулката, намества подбрадника, изтрива с памучна кърпа колофона, наслоил се по струните, затяга лъка и поставя нотите на щима. Набързо проверява дали не се е разстроила от студа и промените на влажността.

После започва да репетира. Свири, както винаги, с полузатворени очи и вглъбен поглед. Дългите мигли хвърлят трептящи сенки върху поруменялото й лице. Аксел знае добре какво свири: първа цигулка от петнайсетия струнен квартет на Бетховен. Сериозна и задълбочена тема.

Слуша, усмихва се и мисли, че Грета има усет към музиката, прямотата в тълкуванията й го изпълва с уважение.

— Чудесно — казва той, когато тя свършва.

Сменя партитурата и духа на прималелите си пръсти.

— Въпреки че не мога да реша… знаеш, татко е проучил какво би трябвало да свиря, казва да свиря Тартини, соната за цигулка в сол минор.