Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Изпраща му въздушна целувка и пита с жест дали ще се чуят по телефона.

Бьорн отново ръкопляска, свири по-високо, продължава и в същото време вижда как Пенелопе взима чугунената кука от стойката до камината. Лопатката за пепел се разклаща и леко подрънква, сблъсквайки се с голямата маша.

Осиан танцува, подскачайки в златисто бляскавите си боксерки с пайети.

Пенелопе държи куката с две ръце и се приближава до Осиан отзад. Той върти бедра пред Бьорн.

— На колене — шепне той. — На колене, на колене, Красавецо!

Пенелопе вдига тежкия уред и с всичка сила го стоварва върху бедрото на Осиан. Чува се плясък, той пада и изкрещява. Държи се за крака, мята се от болка и надава рев. Пенелопе се насочва право към уредбата, разбива я с четири силни удара, докато най-накрая млъкне.

Осиан се укротява, диша учестено и стене. Гледа я със страх в очите. Тежката чугунена кука бавно се олюлява в дясната й ръка.

— Господин хипопотам ми прошепна, че ще ми дадеш телефона и пин кода — казва тихо тя.

Страшна жега и задух е в къщата на Осиан Валенберг. Бьорн току се надига от стола, застава до прозореца и поглежда надолу към водата и кея. Пенелопе седи на дивана с телефона в ръка и чака полицията да отговори. Приеха сигнала и обещаха да се свържат с нея на същия номер, когато лодката на морската полиция наближи. Осиан седи във фотьойла с голяма чаша уиски и ги наблюдава. Беше взел успокоителни и каза с приглушен глас, че ще оцелее.

Пенелопе поглежда телефона, вижда, че сигналът отслабва, но все още е достатъчно силен. Полицията ще се обади съвсем скоро. Обляга се на дивана. Ужасно задушно е. Тениската й е мокра от пот. Затваря очи и мисли за Дарфур, за жегата в автобуса, когато пътува за Кубум, за да се присъедини към Джейн Одуя и „Акция срещу глада“.

Беше се запътила към бараките, в които се помещаваше администрацията на организацията, когато изведнъж спря. Забеляза деца, играещи на странна игра. Нареждаха глинени фигурки на пътя и ги оставяха колите да ги смачкат. Внимателно се приближи, за да разбере какво правят. Радваха се, когато сгазеха някоя от фигурките:

— Убих още една! Старец!

— Аз убих един фур 28 28 Племе в Судан. — Бел.прев. !

Едно от децата изскачаше пак на пътя и бързо нареждаше две фигурки. Голяма и малка. Когато една каруца преобърна малката и я строши под колелата, децата тържествуваха:

— Мъничето умря! Малкото копеленце умря!

Пенелопе се приближи и ги попита какво правят, но те не й отговориха, а просто избягаха. Тя остана, загледана в глинените отломки, пръснати по червеникавия път.

Фурите са народът, дал името на района Дарфур. Това прастаро африканско племе е на път да изчезне от терора на Джанджавид 29 29 Въоръжена милиция, паравоенна организация, действаща най-вече в областта Дарфур, Западен Судан. — Бел.прев. .

Тъй като африканските народи традиционно се препитават със земеделие, от незапомнени времена съществуват конфликти между тях и номадската част от населението. Но истинската причина за геноцида е нефтът. Той бе открит в местности, населени със стари племена, които трябваше да бъдат изселени.

Въпреки края на гражданската война на хартия, Джанджавид продължаваше със систематични чистки: изнасилваха жени, убиваха мъже и момчета, подпалваха жилища.

Пенелопе се бе загледала в бягащите арабски деца, бе се приближила и вдигнала оцелелите глинени фигурки от пътя, когато някой я извика:

— Пени! Пени!

Потрепери от страх, обърна се и видя Джейн Одуя да й маха. Джейн беше закръглена и нисичка, облечена в изтъркани от пране дънки и жълто яке. Едва я разпозна. Лицето й се бе сбръчкало и състарило само за няколко години.

— Джейн!

Прегърнаха се силно.

— Не трябва да говориш с тези деца — промълви Джейн. — Те са като всички останали, мразят ни, защото сме черни, не мога да ги разбера. Мразят черната кожа.

Джейн и Пенелопе се бяха запътили към бежанския лагер. Тук-там хората бяха започнали да се събират, за да хапнат и пийнат.

Миризмата от загоряло мляко се смесваше с вонята от тоалетните. Сините найлони на ООН се виждаха навсякъде, използваха се почти за всичко: завеси, защита от вятъра, чаршафи. Стотиците бели палатки на Червения кръст трептяха на вятъра, веещ над равнините.

Пенелопе бе последвала Джейн в голямата болнична палатка. Слънчевата светлина, преминаваща през белия плат, изглеждаше като посивяла. Джейн надникна през найлоновия прозорец в хирургичното отделение.