Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Пенелопе си поема дъх и отваря очи. Като че беше заспала на дивана на Осиан Валенберг.

Гръмотевица отзвучава с приглушен тътен. Небето се е смрачило.

Бьорн стои до прозореца, а Осиан отпива от уискито си.

Пенелопе поглежда телефона — никой не е звънял.

Морската полиция трябва скоро да пристигне.

Гърмежите бързо се приближават. Лампата на тавана угасва, аспираторът в кухнята утихва, токът спира. Чува се трополене по покрива и первазите и изведнъж завалява като из ведро.

Покритието на мобилния телефон се изгубва.

Светкавица озарява стаята, следва силен трясък.

Пенелопе се обляга и се вслушва в дъжда, усеща разхлаждането от прозореца, задрямва отново, но се събужда от думите на Бьорн.

— Какво? — пита тя.

— Лодка — повтаря той. — Полицейска лодка.

Тя бързо се надига и поглежда навън. Водата сякаш ври от силния порой. Голямата лодка вече се насочва към кея. Пенелопе поглежда телефона. Все още няма покритие.

— Побързай — казва Бьорн.

Той се опитва да пъхне ключа в ключалката на вратата на верандата. Ръцете му треперят. Лодката се плъзга към брега, като дава сигнал със сирената.

— Не става — ядосва се Бьорн. — Не е този ключ.

— Ой, ой, ой — ухилва се Осиан и изважда цяла връзка ключове. — Тогава трябва да е този.

Бьорн го грабва, пъха го в ключалката, завърта го и чува металното щракане.

Лодката едва се вижда в дъжда и вече започва да се отдалечава от кея, когато Бьорн отключва вратата.

— Бьорн — вика Пенелопе.

Моторът бучи и водата се пени, той размахва ръце и тича в дъжда надолу по чакълената пътека.

— Тук горе — вика той. — Тук сме.

Раменете и бедрата му са вир-вода. Слиза до кея и вижда как водата бълбука под спрелите двигатели. Чанта с оборудване за спешна медицинска помощ стои на кърмата. През предния прозорец се мярка полицай. Нова светкавица проблясва на небето. Оглушителен гръм. Полицаят, изглежда, говори по радиостанцията. Дъждът чука по покрива на моторницата. Вълни се разбиват в брега. Бьорн вика и маха с ръка. Лодката се връща плавно с левия борд към кея.

Бьорн се хваща за мокрите перила и се качва на палубата, слиза по спускаща се пътека към метална врата. Лодката се олюлява на вълните. Той се клатушка, отваря тежката врата и влиза.

Сладникава, метална миризма се носи из рулевата рубка, напомняща за петрол и пот.

Първото, което вижда, е почернял от слънцето полицай с рана на челото. Очите му са широко отворени. Потопен е в почти черна локва кръв. Бьорн се задъхва, оглежда се в тъмното и съзира полицейско оборудване, дъждобрани и списание за сърфисти. Чува глас през бръмченето на двигателя. Осиан Валенберг вика нещо от пътеката. Приближава се, накуцвайки към кея с жълт чадър над главата. Бьорн чувства пулса да бие в слепоочията му и разбира грешката си, попаднал е в капан. Вижда петната от кръв по вътрешната страна на стъклото и опипва да намери бравата. Стълбата към каютата проскърцва, той се обръща и вижда преследвача да изниква от мрака. Облечен е в полицейски дрехи, със съсредоточено, търсещо лице. Бьорн осъзнава, че е прекалено късно да бяга. Грабва една отвертка от полицата над таблото за управление, за да се брани.

Преследвачът се държи за парапета на стълбата, влиза в кабината, примигва на острата светлина и поглежда към прозореца и брега. Дъждът бие по стъклото. Бьорн се мести бързо. Цели се в сърцето с отвертката, отскача напред, без напълно да разбира какво се случва. Само рамото му леко потрепва. Изведнъж губи усещане за ръката си от кос, напречен удар. Отвертката пада на пода, издрънчава зад алуминиева кутия с инструменти. Преследвачът все още не пуска безжизнената му ръка, издърпва го напред, накланя тялото му, подсича крака му с ритник и го засилва, така че да падне с лице надолу върху стъпенката под руля. Вратът му се пречупва от удара с приглушен пукот. Няма усещане, само странни искри, малки пламъчета, подскачащи в тъмнината: все по-бавни и по-приятни. Лицето му леко потръпва, след няколко секунди е мъртъв.

Пенелопе стои до прозореца. В небето отново проблясва светкавица, бурята бушува над морето. Проливният дъжд не спира. Бьорн се качи на борда на полицейската моторница и изчезна в рулевата рубка. Водата се пени от пороя. Вижда Осиан да се препъва надолу към кея с жълт чадър над главата. Металната врата на кабината се отваря и униформен полицай излиза на палубата, скача на кея и застопорява лодката.

Едва когато се запътва по пътеката, Пенелопе го познава.