Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Полицаят се ослушва, протяга ръка и натиска бравата: вратата е отключена и леко се плъзва на четирите панти.

— Има ли някой вкъщи? — извиква той.

Минават няколко секунди, Йон Бенгтсон вдига чантата и прекрачва прага, затваря след себе си, изтрива крака в изтривалката и влиза в просторния коридор.

Чува се тиха музика от съседната стая. Запътва се към нея, чука и отваря. Голяма зала за гости, спартанска мебелировка от три дивана марка „Карл Малмстен“, ниска стъклена маса и малка картина на кораб в буря на стената. Леденосиня светлина струи от плоска, прозрачна музикална уредба. От тонколоните се носи меланхолично, почти мистично изпълнение на цигулка.

Йон Бенгтсон прави няколко крачки до двойната врата, отваря я и застава пред салон с високи прозорци в стил арт нуво. Лятната светлина се пречупва през малките горни стъкла.

Мъж се олюлява в средата на бялата стая.

Истински сюрреализъм.

Йон Бенгтсон стои и се взира в мъртвеца. Сякаш минава цяла вечност, преди да забележи въжето за пране, завързано за куката на полилея.

Елегантният мъж виси напълно неподвижен, като застинал във висок скок, с опънати ходила и върхове на обувките, сочещи към пода.

Обесен е, но това не е всичко, нещо не е както трябва, нещо не е наред.

Полицаят не бива да прекрачва прага. Мястото, където го е открил, трябва да остане непокътнато. Сърцето му бие силно, пулсът е ускорен, едва преглъща, но не може да откъсне поглед от висящия мъж в празната стая.

Едно име изплува в съзнанието на Бенгтсон, само като шепот: „Юна, трябва да говоря с Юна Лина“.

Никакви мебели, само един мъртвец, който по всяка вероятност е Карл Палмкруна, генералният директор на Инспектората за стратегически продукти.

Въжето е завързано по средата на тавана за куката в центъра на розетката.

„Как ли се е качил?“, мисли си Йон Бенгтсон.

Височината е най-малко три метра и половина.

Опитва се да се успокои, да събере мислите си и да отбележи всичко, което вижда. Лицето на обесения е бледо като навлажнена захар, струва му се, че вижда само няколко кървящи точки в облещените очи. Облечен е в тънък шлифер върху светлосивото сако на костюма, обут е с обувки с нисък ток. Черно куфарче и мобилен телефон лежат на паркета встрани от локвата урина, точно под трупа.

Обесеният изведнъж потрепва.

Йон Бенгтсон си поема дъх.

Чува се тежък тропот по тавана, удари с чук, някой крачи над главата му, отново тропот и тялото на Палмкруна пак трепва.

Шум от бормашина, после тишина. Някой крещи нещо. Нужен му е още кабел, макара, това се чува.

Йон Бенгтсон усеща, че пулсът му се успокоява, когато се връща в салона. Външната врата на антрето е отворена. Сигурен е, че беше я затворил, но може и да греши. Напуска апартамента, преди да докладва в отдела обаче, позвънява на Юна Лина от Националната полиция.

Вече е първата седмица на юни и дни наред стокхолмчани се събуждат прекалено рано. Слънцето изгрява в три и половина и окъпва в светлина нощта. Началото на лятото е необичайно топло. Дивите череши и люляците са цъфнали наведнъж. Натежали цветове пръскат аромат от парка „Крунуберг“ чак до входа на полицията.

Националната полиция е единственото централно оперативно звено в Швеция, което се занимава с престъпления от тежък характер както у дома, така и в чужбина.

Шефът, Карлос Елиасон, е вперил поглед в стръмните склонове на парка, застанал до ниския прозорец на осмия етаж. Набира номера на Юна Лина, но за пореден път се свързва с гласовата поща, прекъсва разговора, оставя телефона на бюрото и поглежда часовника.

Петер Неслунд влиза в кабинета на Карлос и кашля предпазливо, спира се и се навежда към лозунга: „Ние охраняваме, залавяме и тревожим“.

От съседната стая се чува досаден телефонен разговор около европейските заповеди за арест и Шенгенската информационна система.

— Полок и момчетата му скоро ще бъдат тук — докладва Петер.

— Гледам часовника — казва Карлос.

— Сандвичите все пак са готови — добавя Петер.

Карлос е принуден да се усмихне и да попита:

— Разбра ли, че набират персонал?

Лицето на Петер пламва, той свежда поглед, овладява се и пак поглежда нагоре.

— Разбрах… Можеш ли да се сетиш за друг по-подходящ за отдел „Убийства“? — пита той.

Същият този отдел се състои от шестима експерти, които разследват убийства в цяла Швеция. Работят много систематично с помощта на метод, известен със съкращението ПРТП — полицейско разследване на тежки престъпления.