Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— С максималния брой точки — хвали се Виула със сведен поглед.

Пенелопе надава радостен вик и силно я прегръща.

— Разбираш ли какво означава това? — крещи тя възбудено. — Можеш да следваш каквото си поискаш, във всеки университет, просто трябва да избереш между икономика, медицина, журналистика.

Малката сестра се смее със зачервени бузи, а голямата не спира да я прегръща, докато не бутва шапката й. Гали я по главата, оправя косата й, както някога, откопчава шнолата с гълъба на мира и я закопчава на сестра си, гледа я и се усмихва доволна.

Носът пори като с нож гладката повърхност с равномерно бръмчене. Направо летят напред. Огромни вълни се устремяват към брега. Моторната яхта не спира да подскача по набраздената вода, наоколо хвърчат пръски. Пенелопе завърта руля към залива, двигателите ръмжат. Носът се надига и бялата пяна се пръска зад кърмата.

— „Ти си луда, Мадикен“ 2 2 Детски филм по романа на Астрид Линдгрен „Мадикен“. — Бел.прев. — крещи Виула и сваля шнолата от косата си, както правеше като дете, за да развали прическата си.

Бьорн се събужда, когато акостират при „Госьо“. Хапват сладолед и пийват кафе. На Виула й се иска да поиграе миниголф на малкото игрище. Става следобед, преди да продължат.

Целият фиорд се вижда от левия борд като спиращ дъха необятен каменен под.

Наумили са си да стигнат до Кастшер, дълъг, безлюден остров, стеснен по средата. Заливът му от южната страна е потънал в зеленина; ще хвърлят котва там, ще се къпят, ще си приготвят скара, ще пренощуват.

— Слизам да си полегна малко — прозява се Виула.

— Добре — усмихва се Пенелопе.

Виула тръгва по стълбата, Пенелопе поглежда напред. Намалява скоростта и не сваля очи от електронния ехолот, който предупреждава за рифове с приближаването на Кастшер. Изведнъж става доста плитко, от четирийсет на пет метра.

Бьорн влиза в кабината и я целува по врата.

— Да започвам ли да готвя? — пита той.

— Виула има нужда от едночасова дрямка.

— Все едно слушам майка ти — казва той, като се опитва да не звучи грубо. — Успя ли вече да се обади?

— Да.

— За да провери дали Виула е с нас, нали?

— Да.

— Скарахте ли се?

Тя поклаща глава.

— Какво има? Тъжна ли си?

— Не, просто мама…

— Какво?

Пенелопе бърше, усмихвайки се, сълзите по бузите си.

— Не съм поканена на Еньовден.

Бьорн я прегръща.

— Трябва да не й обръщаш внимание.

— Старая се.

Бавно, бавно Пенелопе маневрира яхтата към най-вътрешната част на залива. Моторите меко боботят. Вече са толкова близо до брега, че се усеща миризмата на окъпаната в топлина растителност.

Хвърлят котва, приплъзват се до скалите. Бьорн скача с въжето на стръмния склон и го затяга около един пън.

Всичко е покрито с мъх. Остава неподвижен, загледан в Пенелопе. Птиците потрепват в короните на дърветата от тракането на подемника.

Пенелопе нахлузва спортен клин и бели маратонки, скача на сушата и го хваща за ръката. Той я прегръща.

— Да се поразходим наоколо?

— Не трябваше ли да ме убедиш за нещо? — поспира се тя.

— Предимствата на Общото право върху земята 3 3 На шведски Allemansrätt — Общо право за преминаване и временно пребиваване върху частен имот в Швеция. — Бел.прев. .

Тя кимва с усмивка, той погалва косата й и оставя пръста си да се снижи към белязаната буза и гъстите черни вежди.

— Как може да си толкова красива?

Нежно я целува и двамата се запътват към ниската гора.

В средата на острова откриват полянка, обрасла в гъсти буренаци. Пеперуди и дребни пчели кръжат над цветята. Слънцето напича, водата блести между дърветата в северната част. Спират, колебаят се, усмихват се един на друг и набират кураж.

— Ами ако дойде някой? — сепва се Пенелопе.

— Сам-сами сме.

— Сигурен ли си?

— Колко острова има в Стокхолмския архипелаг? Трийсет хиляди? Май са повече.

Пенелопе сваля горнището на банския, изхлузва маратонките и долнището заедно с клина. Застава гола на тревата. Първоначалното смущение отстъпва почти веднага място на чиста радост. Докосването на морския полъх до кожата е доста възбуждащо. Възбуждаща е и топлината, която все още струи от земята.

Бьорн не сваля очи от нея, мърмори, че не е сексист, но трябва да я погледа още малко. Тя е висока, с мускулести и все пак леко закръглени ръце. Тънката талия и силните бедра напомнят за игрива, антична богиня.