Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Разбира се, че не са — опровергава я Салман.

— Параграфи 3 и 6 от Закона за боеприпасите — уточнява Пенелопе.

— Но „Силенция Дифенс“ разполага с положително предварително одобрение — усмихва се събеседникът.

— Така е, защото в противен случай щеше да става дума за престъпление в особено големи размери…

— В момента разполагаме с разрешение — прекъсва я отново директорът.

— Не забравяйте за какво се използват боеприпасите…

— Изчакайте, Пенелопе — намесва се водещата Стефани фон Сюдов и кимва към Понтус Салман, който с вдигната ръка показва, че не е свършил.

— Всички сделки се разглеждат предварително — обяснява той. — Ако не от правителството, то от Инспектората за стратегически продукти, ако изобщо ви е известен.

— Във Франция съществува подобен орган — възразява Пенелопе — и все пак военни материали за осем милиарда крони достигнаха Ангола въпреки оръжейното ембарго на ООН, въпреки ограничителните мерки…

— Сега говорим за Швеция.

— Разбирам, че хората не искат да загубят работата си, но все пак бих желала да чуя как ще мотивирате износа на огромни количества муниции за Кения? Една страна, която…

— Не може да имате никакви забележки — намесва се отново директорът. — Никакви, до най-малката подробност, или се лъжа?

— За съжаление, не мога…

— Някакви конкретни възражения? — подканва Стефани фон Сюдов.

— Не — отговаря Пенелопе Фернандес и свежда поглед. — Но аз…

— Тогава мисля, че едно извинение би било уместно — казва Понтус Салман.

Пенелопе го поглежда в очите, гняв и недоволство бушуват в нея, но си налага да мълчи. Понтус Салман се усмихва снизходително и започва да разказва за фабриката в Тролхетан. Открити били двеста работни места, след като „Силенция Дифенс“ получила разрешение да започне производство. Обяснява какво означава „положителното предварително одобрение“ и какво е произведено досега. Бавно разтяга локуми, за да не остане време за опонентката му.

Пенелопе слуша и потиска опасната гордост в душата си. Опитва се да мисли за това, как с Бьорн скоро ще отплават с яхтата. Ще приготвят леглото с форма на стрела, ще заредят хладилника и малкия фризер. Представя си изпотените ракиени чашки, докато ядат консервираната херинга с горчица и марината, пресни картофи, варени яйца и препечени филийки. Ще сервират на палубата, ще хвърлят котва до островче в архипелага и ще се отдадат на вкусната вечеря на залязващото слънце.

Пенелопе Фернандес излиза от сградата на телевизията и тръгва към „Валхалавеген“. Беше чакала почти два часа за разговор с продължение на друга тема, когато продуцентът й съобщи, че са я зачеркнали, за да успеят да вмъкнат пет бързи съвета за плосък корем през лятото.

В далечината, в частта на Стокхолм на име Йердет, вижда пъстрия купол на цирк „Максимум“, където къпят два слона с маркуч. Единият извисява хобот и улавя силната водна струя.

Пенелопе е само на двайсет и четири, с къдрава черна коса, стигаща до под раменете.

Около шията й проблясва късо сребърно синджирче с малко кръстче от първото причастие. Гладката й кожа е със златистожълт цвят. Като зехтин или мед, така я беше описал един от съучениците й в някакво съчинение от гимназията. Очите са големи и сериозни. Колко пъти бе чувала, че поразително прилича на филмовата звезда София Лорен!

Пенелопе звъни на Бьорн, за да му каже, че идва, че ще вземе метрото от Карлаплан.

— Пени? Случило ли се е нещо? — пита той напрегнато.

— Не, защо?

— Всичко е готово, оставих съобщение на секретаря ти, само ти липсваш.

— Нужно ли е да се притесняваме?

Стъпила върху дългия стръмен ескалатор надолу към платформата на метрото, Пенелопе усеща забързаните удари на сърцето си от потисканото лошо настроение и притваря очи. Стълбата потъва все по-надълбоко, стеснява се и надолу става все по-хладно.

Родена е в Ла Либертад, един от най-големите департаменти в Салвадор. Майка й Клаудия Фернандес е била в затвора по време на гражданската война и Пенелопе се е появила на бял свят в килия, в която петнайсет интернирани жени направили всичко възможно, за да й помогнат. Клаудия била лекарка и активистка в просветни кампании. Тикнали я в позорния затвор на режима, защото се опитвала да популяризира правото на местното население да създава профсъюзи.

Едва когато стига до платформата, Пенелопе отваря очи. Чувството, че е попаднала в капан, е изчезнало. Отново мисли за Бьорн, който я чака в яхтения клуб на Лонгхолмен. Обожава да се къпе гола от яхтата му, да се гмурка и да не вижда нищо друго, освен море и небе.