Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Моля за извинение — казва Юна с нисък глас.

— Добре дошъл — поздравява го Карлос.

— Благодаря.

— Тъкмо щяхме да обсъждаме набирането на персонал — пояснява Карлос.

Петер Неслунд започва да се върти на стола, докато шефът пощипва долната си устна.

— Мисля… мисля да дам думата на Натан — продължава Карлос.

— Окей, с удоволствие, но няма да говоря само от мое име — съгласява се Натан Полок. — Всички сме единодушни, надяваме се, че ще се присъединиш към нас, Юна.

Настъпва гробна тишина. Никлас Дент и Ерик Ериксон кимват. Петер Неслунд седи мрачен срещу слънцето.

— Ние го желаем от все сърце — обажда се Томи Куфоед.

— Ценя предложението — отвръща Юна и прокарва пръсти през гъстата си коса. — Много сте добри, неведнъж сте го доказали, уважавам труда ви…

Лицата им грейват в усмивка.

— Но за мен… аз не мога да работя по ПРТП-метода.

— Знаем, разбрали сме го — избързва Куфоед. — Малко е скован, но може да помогне, оказа се, че…

И млъква.

— Все пак искахме да те попитаме — продължава Натан Полок.

— Не смятам, че е подходящо за мен — отвръща Юна.

Всички свеждат погледи, някои кимват, Юна се извинява, когато телефонът му иззвънява.

Става от масата и напуска залата. След минута се връща и взима сакото си от стола.

— Съжалявам, с удоволствие бих останал, но…

— Нещо сериозно ли е? — пита Карл ос.

— Обади се Йон Бенгтсон от Отдела за опазване на обществения ред. Току-що е открил Карл Палмкруна.

— Открил? — повтаря Карлос.

— Обесен — пояснява Юна.

Хармоничното му лице добива много сериозен вид, очите блестят като сиво стъкло.

— Кой е Палмкруна? — пита Натан Полок. — Не мога да свържа името.

— Генералният директор на Инспектората за стратегически продукти — пояснява Томи Куфоед. — С правомощия за шведския износ на оръжия.

— Нима постовете в Инспектората не са строго секретни? — пита Карлос.

— Напротив — лаконичен е Куфоед.

— Тогава нека Тайните служби се заемат с това.

— Вече обещах на Йон Бенгтсон да отида — казва Юна. — Нещо не било както трябва.

— Какво е то? — любопитства Карлос.

— Имало… Не, трябва първо да го видя със собствените си очи.

— Звучи интересно — намесва се Томи Куфоед. — Мога ли да дойда и аз?

— Щом искаш — съгласява се Юна.

— Тогава и аз ще ви последвам — забързва се Полок.

Карлос се опитва да напомни за настоящата среща, но разбира, че не си струва. Тримата излизат от потопената в слънчевите лъчи зала в прохладния коридор.

Двайсет минути по-късно комисар Юна Лина паркира черното си волво на „Страндвеген“. Зад него спира сребрист линкълн таун кар. Юна излиза от колата и чака двамата колеги от отдел „Убийства“. Заедно завиват покрай ъгъла и влизат откъм „Гревгатан“ 2.

В скърцащия стар асансьор до последния етаж Томи Куфоед разпитва Юна с обичайния си троснат тон какво знае до момента.

— Инспекторатът съобщил за отсъствието на Карл Палмкруна. Няма семейство и никой от колегите му не го е познавал по-отблизо. Но когато не се явил на работа, Отделът за опазване на обществения ред взел мерки. Йон Бенгтсон отишъл в апартамента му, открил го обесен и ми позвъни. Каза, че подозира, че се касае за престъпление, и настоя да намина незабавно.

Изразителното лице на Натан Полок се изкривява в гримаса:

— Какво го е навело на мисълта за убийство?

Асансьорът спира и Юна дърпа решетката. Йон Бенгтсон стои пред вратата на апартамента на Палмкруна. Пъха някакво книжле в джоба си и Юна му подава ръка.

— Томи Куфоед и Натан Полок от отдел „Убийства“ — представя ги Юна.

Тихо се поздравяват.

— Вратата беше отключена, когато влязох — започва да разказва Йон. — Чух музика и открих Палмкруна обесен в един от просторните салони. През годините съм намирал какви ли не старчета, но този път, се съмнявам… едва ли става дума за самоубийство с оглед позицията на Палмкруна в обществото…

— Добре че се обади — казва Юна.

— Разгледа ли мъртвеца? — пита рязко Томи Куфоед.

— Не посмях дори да се приближа до него — отвръща Йон.

— Много добре — промърморва Куфоед и двамата с Йон Бенгтсон слагат на пода плоскости, на които да стъпят.

След малко Юна и Натан Полок са готови да влязат. Йон чака до синия диван. Сочи двойната врата, леко открехната към светлия салон. Юна продължава напред, стъпвайки върху плоскостите, и бута вратата.

Усеща топлината от потоците слънчева светлина през високите прозорци. Карл Палмкруна виси по средата в светъл костюм, шлифер и леки обувки. Бялото лице е накацано от мухи: те снасят малки жълти яйца около очите и ъгълчетата на устните и кръжат около локвата урина и елегантното куфарче на пода. Тънкото въже е впито в шията, белегът е тъмночервен, кръв се е стекла надолу по ризата.