Ларс Кеплер: Договорът „Паганини“

Натоварването на постоянните сътрудници е огромно. Толкова са заети, че почти никога нямат време да се съберат в полицията.

Петер Неслунд излиза от кабинета. Карлос сяда на стола и разглежда декоративните рибки в аквариума. В мига, в който се протяга към буркана с храната, иззвънява телефонът.

— Да — отговаря той.

— Качват се — съобщава Магнус от пропуска.

— Благодаря.

Прави последен опит да се свърже с Юна Лина, преди да стане и да излезе. В коридора чува звън и вратите на асансьора се плъзват безшумно. Когато вижда сътрудниците на отдел „Убийства“, в главата му изниква спомен от концерт на „Ролинг стоунс“, който бе посетил преди години с няколко колеги. Групата, появила се на сцената, приличаше на разпасани бизнесмени. Също като сътрудниците на отдела всички носеха тъмни костюми и вратовръзки.

Начело е Натан Полок с посивяла коса на конска опашка, следван от Ерик Ериксон с очила с диаманти, причина за прякора „Елтон“, зад тях се влачи Никлас Дент заедно с П. Г. Бунденсон, последен е криминалистът Томи Куфоед, прегърбен и начумерен, забил поглед в пода.

Карлос ги въвежда в заседателната зала. Оперативният шеф Бени Рубин вече е седнал зад кръглата маса с чаша кафе и ги чака. Томи Куфоед взима ябълка от кошницата с плодове и отхапва звучно. Натан Полок го поглежда с усмивка и поклаща глава, докато той учуден се сепва по средата на хапката.

— Добре дошли — започва Карлос. — Радвам се, че всички сте имали време и възможност, защото ни чакат важни точки в дневния ред.

— Не трябваше ли и Юна Лина да присъства? — пита Томи Куфоед.

— Да — колебливо отговаря Карлос.

— Винаги прави каквото си иска — намесва се Полок.

— Юна разнищи убийството в Тумба миналата година — напомня Томи Куфоед. — Не ми излиза от главата, беше толкова уверен… знаеше последователността на действията на убиеца.

— Противно на проклетата логика — усмихва се Елтон.

— Познавам повечето тънкости в занаята — не спира Томи Куфоед. — Но Юна само влезе и погледна следите от кръв, умът ми не го побира…

— Навързал е нещата — обажда се Натан Полок. — Степента на насилие, напъните, стресът, действията на уморените стъпки в къщата, съпоставени със стъпките в съблекалнята.

— Все още не мога да повярвам — мърмори Томи Куфоед.

Карлос прочиства гърлото си и свежда поглед към неформалния дневен ред.

— Морската полиция съобщи тази сутрин, че един рибар е открил мъртва жена.

— В мрежата ли?

— Не, видял голяма яхта да се бори с вълните до остров Даларьо, гребал до нея, качил се на борда и я намерил, седнала в леглото.

— Едва ли ние трябва да се занимаваме с това — усмихва се Петер Неслунд.

— Убита ли е? — пита Натан Полок.

— Най-вероятно да — отговаря Петер.

— Не е спешно — намесва се Карлос, като си взима парче кекс. — Но все пак исках да ви уведомя.

— Нещо друго? — казва навъсен Томи Куфоед.

— Получихме запитване от полицията във Вестра Йоталанд 5 5 Провинция в Швеция. — Бел.прев. . Резюмето е на масата.

— Няма да мога да го поема — казва Полок.

— Всички сте заети, знам — продължава Карлос, събирайки трохите от масата. — Може би трябва да сменим темата и да обсъдим… набирането на персонал за отдел „Убийства“.

Бени Рубин се оглежда напрегнато и пояснява, че ръководството е уведомено за голямото натоварване и затова като първа крачка е предвидило средства за още една постоянна позиция в отдела.

— Имате думата — подканва ги Карлос.

— Не е ли добре Юна да участва в тази дискусия? — пита Томи Куфоед, навежда се над масата и взима един от увитите сандвичи.

— Изобщо не е сигурно, че ще дойде — отвръща Карлос.

— Можем да направим пауза за кафе — предлага Ерик Ериксон и намества лъскавите си очила.

Томи Куфоед маха прозрачното фолио от сандвича със сьомга, помества стръкчето копър, изстисква малко лимонов сок и изважда приборите за хранене, увити в салфетка.

В това време се отваря вратата на голямата зала и влиза Юна Лина, развявайки русата си коса.

— Яжте копър, момчета — казва, смеейки се, на фински.

— Точно така — смее се и Натан Полок. — Изяжте копъра.

Натан и Юна се споглеждат развеселени. Томи Куфоед се изчервява и поклаща глава с усмивка.

— Копър — повтаря Натан Полок и се залива от смях, когато Юна се приближава и връща стръкчето копър върху сандвича на Томи Куфоед.

— Може би е време да продължим — казва Петер.

Юна се здрависва с Натан Полок, намира празен стол, окачва черното си сако на облегалката и сяда.