Крис Картер - Отмъстителят

Хънтър не можеше да оспори логиката на партньора си.

Карлос взе още два листа от бюрото си и му ги даде.

— И така, по-нататък. Криминалистите са проверили телефонния стълб на Алънуд Роуд. Не са открили пръстови отпечатъци, но са забелязали две мънички дупки от винтове, които не би трябвало да са там. Били са високо над земята, близо до първата група телефонни кабели. Огледали са и другите стълбове на улицата. — Гарсия поклати глава. — На никой от тях не е имало дупчици. От „AT&T“ потвърдиха, че там не би трябвало да има дупки.

— Статив за камера?

— И аз мисля така. Според специалистите от отдел „Информационни технологии“ не е било трудно да се направи. Камерата или е съхранявала записаните кадри в твърд диск, или ги е предавала на живо по интернет.

Хънтър не изглеждаше сигурен.

— Съхраняването им на твърд диск би означавало използване на по-голяма камера, отколкото би искал убиецът, или външен твърд диск, свързан с нея. Криминалистите са открили само две дупки, нали?

— Да.

— Тогава не е имало външен диск. Освен това по-голямата камера ще се забележи по-лесно от улицата. Мисля, че той не е избрал и този вариант.

— И аз съм на същото мнение. Предаването на живо би било най-добрият избор. Специалистите от „Информационни технологии“ казаха, че една камера с безжичен интернет би се прихванала към всяка интернет връзка на някоя от съседните къщи и никой не би разбрал. Някои от тези камери са малки и леки колкото кредитни карти.

— Убиецът е можел да дебне какво става на улицата, разположил се удобно в дневната си на километри оттам — отбеляза Хънтър. — Никакви подозрителни типове или превозни средства на улицата. Рискът да бъде забелязан е сведен до нула.

Гарсия кимна.

— Наистина е умен. — Той отмести настрана документа и взе друг. — Освен това криминалистите са успели да идентифицират вида химикалка, който е използвал убиецът, за да напише писмото, изпратено до кмета Бейли.

— И каква е?

— Убиецът е използвал червена „ЕНС Кристал“, широк размер. — Карлос вдиша показалец, за да наблегне на думата „голяма“. — „ВIС Кристал“ вероятно е най-често използваният вид химикалка в Съединените щати — обясни. — Не са скъпи и лесно можеш да си ги купиш навсякъде — магазинчета, супермаркети, минимаркети, книжарници за канцеларски материали, пощи и така нататък. Интересното обаче е, че най-популярните са „ВIС Кристал“ среден размер, не широкият размер, който се среща по-рядко.

Хънтър погледна копията на бележките от убиеца, закачени на таблото, и после отново насочи вниманието си към Гарсия.

— Но въпреки това — добави Карлос — химикалките с широк размер пак са достатъчно популярни.

Робърт предполагаше, че е така.

Гарсия премина към другата партида документи.

— Все още няма нищо интересно от лаптопа на Никол Уилсън, нито от имейлите, но специалистите от отдел „Информационни технологии“ са успели да разбият защитата на таблета и мобилния телефон на Шарън Барнард. Вече им възложих задачата да прегледат компютърните файлове. Дотук няма нищо съществено. — Той обещаващо повдигна вежди, сякаш беше оставил най-доброто за накрая. — Но в мобилния й телефон има нещо много интересно.

Хънтър, който все още преглеждаше последния доклад, който му беше дал Гарсия, вдигна глава и погледна партньора си.

Карлос потърси сред разпечатките на бюрото си, даде други два листа на Робърт и обясни:

— Това са писмени записи на последната размяна на съобщения на Шарън Барнард. — Той замълча. Изражението му се промени и стана по-мрачно. — Размяната на съобщения е между Шарън и убиеца.

Хънтър застана нащрек. Не очакваше това. Първото съобщение в началото на списъка беше от 19:23 часа.

Хайде, вдигни телефона, Шарън. Не искаш ли да играем?

Робърт прочете думите и погледна партньора си.

— Проверихме номера на подателя — каза Гарсия. — И познай — предплатен мобилен телефон, непроследим. Няма предишни обаждания или съобщения. Всички обаждания и съобщения са до номера на госпожица Барнард. След това сигналът прекъсва. Убиецът е унищожил телефона.

Хънтър отново насочи вниманието си към разпечатката.

Отговорът на Шарън Барнард гласеше:

Заври си го отзад, извратеняко. Който и да си, блокирам номера ти.

Убиецът: Знаеш ли какво? Забрави за телефона. Нека те попитам нещо. Сети ли се да заключиш предната врата?

Шарън Барнард не отговаряше.

Убиецът: Хайде, отвори вратата, Шарън. Аз съм отвън. Нека се позабавляваме.