Крис Картер - Отмъстителят

Нищо.

— О, не, не, не, не, не! — извика тя и наведе глава към чантата си. Вътре имаше червило, пудра, четка за грим, няколко дребни монети, мобилен телефон, химикалка и ключовете за дома й.

Портмонето й беше изчезнало.

— Мамка му!

Знаеше, че портмонето беше в чантата й, когато се качи в автобуса, защото там държеше картата си за градския транспорт.

Докато спеше отзад в автобуса, тя, разбира се, не забеляза осемнайсетгодишния хлапак с качулка, който първо седеше от другата страна на пътеката, а после крадешком се премести до нея, като я видя колко дълбоко е заспала. Когато младежът слезе от автобуса, джобът му беше натежал, а чантата на Алисън — олекнала.

— Мамка му, мамка му, мамка му!

През днешната двойна смяна беше изкарала двеста и дванайсет долара от бакшиши.

Стомахът я присви още по-силно.

Тя отчаяно се нуждаеше от тези пари, за да плати сметките си.

Алисън се огледа наоколо още веднъж. Автобусните спирки от двете страни на пътя бяха безлюдни и по улиците нямаше никого. Тя не познаваше района, но мястото изобщо не й харесваше. Чувстваше се уязвима.

Обрана и объркана, Алисън се замисли какво да направи. Можеше да отиде в полицията, но беше сигурна, че те нямаше да могат да сторят много. Лорена, една от другите сервитьорки в „При Дони“, също беше обрана в автобус по друг маршрут преди два месеца. Тя отиде в полицията. Те взели данните й и назидателната лекция, която й бяха изнесли, че трябва да внимава повече и да бъде по-бдителна на места, където има много хора, я беше оставила с чувството, че всичко е станало по нейна вина.

Реши, че е най-добре да се прибере в дома си колкото е възможно по-скоро.

Тя стисна чантата си и забърза на юг.

Вървя четирийсет и пет минути и стигна до подлеза. Беше минавала през него много пъти, но никога толкова късно през нощта. Хубавото обаче беше, че подлезът се намираше само на пет минути пеша от дома й.

Алисън тръгна още по-бързо, но изведнъж чу и други, освен собствените си стъпки, които отекваха зад нея. Тя се огледа трескаво. Не видя никого, но заради сенките; образувани от лошото осветление, не можеше да е сигурна.

„ Определено сцена от евтин филм на ужасите “ — помисли си Алисън.

Тя изпусна бавно дъха си, сякаш топлият въздух щеше да отнесе със себе си страха, който беше вледенил сърцето й преди момент. Ехото около нея стихна и Алисън се заслуша в хриптящия звук на собственото си дишане.

След няколко секунди тя отново тръгна и отново можеше да се закълне, че чу и нещо друго, освен отекването на стъпките си, но този път изпита усещането, че стените около нея са я притиснали.

Алисън разтърси глава, надявайки се, че със силата на енергичното движение ще може да прогони усещането.

Това не стана. Напротив, чувството се засили и се превърна в неподправен страх.

Тя изви тяло, за да погледне назад още веднъж.

И тогава го видя.

Мъжът на средна възраст, който беше слязъл от автобуса заедно с нея. Беше я следил, откакто бе напуснала закусвалнята. Когато Алисън пропусна спирката си, той остана, а после скочи след нея и я проследи от разстояние.

И сега беше на не повече от четири крачки от нея в подлеза.

„ Откъде се появи този тип, по дяволите? Как може да се движи толкова бързо? “

Три крачки.

Мъжът извади ръката си от джоба на якето.

Две.

Той държеше нещо.

Една.

„Боже мой, това е спринцов… “

Твърде късно. Иглата вече беше забита във врата й.

Когато Хънтър влезе в кабинета им сутринта, Гарсия стоеше до бюрото си със скръстени ръце и леко разкрачени крака, сякаш чакаше нещо. Вниманието му обаче беше насочено към няколко разпечатки, наредени на бюрото му.

— Какво е това? — попита Робърт и включи компютъра си.

— Доклади от лабораторията — отговори Карлос и отмести поглед от материалите. — Пристигнаха преди десетина минути. Току-що ги разпечатах. — Той взе единия лист и го даде на партньора си. — Токсикологичният анализ на първата жертва, Никол Уилсън. е отрицателен. Убиецът не й е давал никакви опиати или успокоителни в продължение на шест-седем дни, докато я е изнасилвал и изтезавал. Все още чакаме резултатите за Шарън Барнард.

Гарсия се обърна и погледна Хънтър. Той кимна, докато преглеждаше доклада.

Карлос се подпря на ръба на бюрото си.

— Ако беше друг убиец, щях да кажа, че токсикологията на втората жертва ще бъде същата като на първата, но с този човек… — Повдигна рамене. — Очаквай неочакваното. Той дори няма определен метод на действие. Не бих се изненадал, ако открием, че за разлика от Никол Уилсън Шарън Барнард е била упоена до козирката.