Крис Картер - Отмъстителят

Очите му отново се напълниха със сълзи. Бяха му омръзнали. Болката, гладът, тъмнината и страхът му бяха дошли до гуша. Но най-много от всичко му беше омръзнало да живее.

Детето чу първата тежка стъпка на похитителя в килията и се разтрепери. Инстинктивно се сви, подготвяйки се за неизбежното.

Само че вече му беше все едно. Всъщност предпочиташе да умре.

„Трябва само да го ядосам толкова много, че да не престане да ме бие, докато не изгубя съзнание — помисли си Червей. —Да, точно така. Трябва само да го разяря и това няма да е трудно. “

Чудовището пристъпи още една крачка към момчето.

Червей си пое дълбоко дъх, сякаш вдишваше смелост, претърколи се, за да се обърне към похитителя, и го погледна право в очите.

Време беше да умре.

„ Начукай си го, извратено лайно.“

Гарсия не познаваше човека, който стоеше на вратата на кабинета им. Издокаран с добре ушит черен костюм, бяла риза и червена копринена вратовръзка, мъжът беше твърде лъскав, за да е криминалист. Не приличаше и на специалистите от отдел „Информационни технологии“.

— Моля, влез — каза Хънтър и стана. — Карлос, това е детектив Трой Сандърс — добави, отговаряйки на въпросителния поглед на партньора си. — Сандърс е шефът на специалното подразделение на отдел „Изчезнали лица“ с база Рамирес Стрийт. Той е бил детективът, който е ръководил разследването за издирването на Никол Уилсън.

— Моля, наричай ме Трой — каза Сандърс, стисна ръката на Гарсия и после пак се обърна към Хънтър: — Дойдох само да ти дам това. — Кимна към папката, която носеше. — Резултатите от търсенето, което ме помоли да направя.

Докато Сандърс даваше папката на Робърт, погледът му се плъзна покрай детектива от отдел „Обири и убийства“ и се спря на таблото със снимките зад него. Секунда по-късно очите му се отвориха широко от изумление.

— Господи! — промълви.

Детективите проследиха погледа му.

— Вече имате втора жертва? — попита Сандърс, оглеждайки таблото.

Робърт и Карлос не казаха нищо.

— Кога?

— Трупът й беше открит завчера — отговори Гарсия.

Сандърс гледаше с изненада и недоверие.

— Само ден след намирането на първата жертва?

Карлос леко кимна.

Сандърс се намръщи, когато очите му се спряха на една от снимките.

— Шарън Барнард… Шарън Барнард…

Четейки от таблото, той повтори името й два пъти и сетне поклати глава.

— Нито името, нито лицето й ми изглеждат познати. — Отново погледна Хънтър и Гарсия. — Съобщено ли е било, че е изчезнала?

— Тя не е била изчезнала — обясни Робърт. — Този път не е имало отвличане. Извършителят е влязъл в дома й и я е убил в дневната.

Сандърс се намръщи още повече и по-озадачено.

— Не е имало отвличане? Убиецът се е отклонил от първоначалния си метод на действие?

— Дори не ни питай по въпроса за метода му на действие — каза Гарсия и вдигна ръце в знак, че се предава, а след това стратегически се премести в другия края на стаята, отвличайки вниманието на Сандърс от таблото.

Хънтър бързо отиде при него.

Карлос пристъпи към темата на разговора.

— Значи това са резултатите от търсене? Какво търсене? — Въпросът му беше отправен по-скоро към Хънтър, отколкото към Сандърс.

— Всъщност вероятността е малка — обясни Робърт. — Съвсем бях забравил за това. Помолих детектив Сандърс да потърси в националната база данни за изчезнали лица. Случаи, в които отвличането е било извършено при подобни обстоятелства като тези на Никол Уилсън.

Гарсия се замисли за момент.

— Трябва да призная, че не се сетих за това — рече Сандърс, — но сега виждам, че има логика. Сцената на отвличането в дома на семейство Бенет е твърде чиста. Криминалистите търсиха цели два дни и не намериха абсолютно нищо — никакви пръстови отпечатъци, влакна, косми или прашинки, пренесени от друго място. Работя от десет години в отдел „Изчезнали лица“, но никога не съм попадал на такова стерилно местопрестъпление. Не е лесно да се постигне такова ниво на съвършенство, особено ако си сам и това е първото ти отвличане.

— Още от самото начало — добави Хънтър, обръщайки се към партньора си — и двамата имахме подозрения, че извършителят ще убие отново, помниш ли? И че ще стане рецидивист.

— Ами, ако вече е рецидивист? — попита Карлос, схващайки мисълта му.

Сандърс кимна в знак на съгласие.

— Именно. Поне когато става въпрос за отвличания. — Пак посочи папката, която беше дал на Хънтър. — Е, малката вероятност може би си заслужава. Вижте какво има тук.