Крис Картер - Отмъстителят

Хънтър не отговори.

— Онези жени са мъртви, Робърт. Те няма да се върнат. А моят живот беше изтръгнат от мен. — Сандърс се усмихна мрачно. — Грешките имат обратна страна, Робърт, последици. Знаеш го. Колкото по-голяма е грешката, толкова по-пагубни са последиците. Аз съм последица от грешките, които бяха направени преди двайсет и пет години. — Той разпери ръце, сякаш благодарно приемаше дар от небето. — И ето ме сега. Знаех, че ако сега се случат подобни убийства, ще се повторят същите грешки, защото хората виждат само онова, което искат да видят. Ти виждаш само онова, което искаш да видиш.

Пръстите на краката на Хънтър започнаха да се уморяват и веригата около китките му отново се впи дълбоко в плътта, блокирайки притока на кръв към ръцете му.

— И за да докажеш, че си прав, ти самият си станал Чудовището — каза Хънтър. — Тръгнал си по неговия път и си започнал да убиваш жени със същите имена, които е убил той. В същата последователност. Използвайки същите методи. Дори видеозаписите.

Сандърс отново го погледна заинтригувано. Нямаше представа, че Хънтър знае за филмирането.

— Ти не си колекционер на трофеи. Видеозаписите не означават нищо за теб. Правел си го, защото Чудовището го е правело. Дори си намерил място, скрито в дивата пустош, и си го превърнал да прилича на къщата, в която те е държал той.

— Разбира се, с някои модерни приспособления — призна убиецът. — Как мислиш, че разбрах, че ти се приближаваш към сградата по това време на нощта? — Повдигна вежди. — Навсякъде има скрити сензори.

Думите му изпълниха със страх Хънтър.

— Защо мислиш, че предната врата беше отключена, Робърт? Чаках те. Исках да влезеш вътре.

Хънтър започваше да усеща ръцете си като безчувствени буци месо.

— Но съм смаян, Робърт — продължи Сандърс. — Ти си прав. Нарочно се превърнах в Чудовището, за да докажа вижданията си. Моята гледна точка. Но не тръгнах по улиците да убивам безразборно, а започнах да съставям плана си преди години. Не исках да бързам. И планирах всичко до последния детайл. Първата жертва трябваше да е резултат от необикновено, дръзко отвличане. По този начин бях сигурен, че обаждането ще бъде до специалното подразделение на отдел „Изчезнали лица“. До мен. — Той се ухили на собствената си хитрост. — Дори успях да намеря човека, който щеше да бъде идеална изкупителна жертва, ако детективът, ръководещ разследването на убийствата, не объркаше напълно всичко. Идеалният главен заподозрян.

— Мат Хейд — каза Хънтър. — Аз съм Смърт.

— Еха! И за това ли си се досетил? — Сандърс кимна одобрително. — Добре, сега наистина съм изумен. Разбрах, че си добър още първия път, когато се срещнахме в кабинета ми, за да обсъдим случая на Никол. Ти задаваше правилните въпроси, но трябва да призная, че не очаквах да поискаш търсене на подобни похитители в миналото. Мислех, че само ще вземеш материалите и ще си тръгнеш. Твоето искане обаче ми даде идеална възможност да включа Мат в уравнението и да проведа първия си бърз тест, за да проверя колко си добър.

— Ти ми се обади и ми каза, че не си открил нищо — рече Хънтър.

— Точно така. И тогава ти си се досетил къде грешим. Търсехме само сред приключените случаи. Това наистина ме смая, Робърт. Очевидно аз вече бях прикрил всичко от самото начало. Идеята беше аз самият да предложа такова търсене на детектива, ръководещ разследването на убийството на Никол, но ти ми спести усилията. И ако не ми беше обърнал внимание на грешката с приключените случаи, аз щях да кажа, че съм размислил за търсенето, за което ти ме помоли, и ми е хрумнала тази идея.

Устата на Хънтър беше пресъхнала.

— Знаех, че се нуждая от изкупителна жертва и ми бяха необходими години да я открия, но Матю Хейд пасна като ръкавица на плановете ми — продължи Сандърс. — Но дори и най-добрите планове не биха ми предоставили името му. Това беше чист късмет. Шестица от тотото. Можеш ли да си представиш изненадата ми, когато осъзнах, че мога да направя съвършената анаграма от името му?

Той отново се изсмя гърлено и зловещо и после добави:

— Това ми предостави идеална възможност да подхвърля най-добрия си намек в бележките.

— „Уликите са в името“ — цитира Хънтър.

— Не беше ли перфектно? — похвали се Сандърс. — Улика с двойно значение: АЗ МАТ ХЕЙД и АЗ СЪМ СМЪРТ. Но в края на краищата, това не беше името или имената, за които се отнасяха уликите. Това беше гениално, смея да кажа.