Крис Картер - Отмъстителят

— Да бъдеш ченге е било идеално прикритие — отбеляза Хънтър.

Сандърс го погледна свирепо, но и леко развеселено.

— О, не, не, не, не. Не ме разочаровай, Робърт. Справяше се страхотно с досещането. Мислиш, че съм постъпил в полицията, за да мога да започна да убивам?

Хънтър отново пристъпи на пръсти, този път малко надясно.

— Включих се в полицията, защото искрено исках да помагам на хората. — Гласът на Сандърс стана малко по-рязък и дрезгав. — Исках да стана детектив в отдел „Изчезнали лица“, за да се опитам да помогна на хора като мен. Да арестувам похитители и убийци като Чудовището. Ти по-добре от всеки друг знаеш, че той не е единствен. Светът е пълен с изверги като него. — Млъкна и се втренчи в Хънтър. — Чудовища като мен.

Хънтър си пое дълбоко дъх и почувства болка в гърдите:

— Искаш ли да знаеш какво ме промени, Робърт?

Той вече знаеше.

— Досието ти — отговори.

Сандърс щракна с пръсти и след това посочи Хънтър с жест, който казваше: „Позна“.

— Точно така, Робърт. Досието ми. Да бъдеш ченге, особено шеф на отдел в полицията, ти дава достъп до секретна информация, която, ако бях цивилен, никога нямаше да видя. Досиета за разследвания на някои убийства и безследно изчезнали хора. Тогава полицията не го знаеше, но всичките тези досиета имаха един общ знаменател. Искаш ли да отгатнеш кой беше този общ знаменател, Робърт?

— Чудовището.

— Чудовището — потвърди Сандърс. — И онова, което открих в тези досиета, ме промени завинаги. Знаеш ли какво е то?

Хънтър мигна, мълчаливо отговаряйки „не“.

— Седем пъти, Робърт. — Убиецът присви очи. — През шестте години, докато бях заключен в онази отвратителна килия, лосанджелиската полиция и ФБР са разпитали Чудовището седем пъти. СЕДЕМ ПЪТИ. — Той изкрещя последните две думи в лицето на Хънтър и от устата му се разхвърчаха слюнки.

Хънтър се дръпна, но беше късно.

Сандърс дишаше тежко и изричаше думите през стиснати зъби:

— Аз бях само едно момче, когато ме отвлякоха, Робърт. На единайсет години. Бях интелигентен. Имах бъдеще. А в продължение на шест години онова момче беше изнасилвано и пребивано всеки ден, сякаш не бях нищо повече от парче развалено месо.

Сандърс отстъпи крачка назад, сграбчи ризата си с двете си ръце и я разкъса. Копчетата се разлетяха високо във въздуха и после отскочиха в бетонния под.

Въпреки болката и умората Хънтър отвори широко очи от изумление. Торсът на Сандърс беше осеян с белези — някои малки, други големи, трети огромни. Много от тях не бяха заздравели добре и изглеждаха твърди и грапави. Други приличаха на грамадни шевове.

Сандърс се обърна. Гърбът му беше още по-зле.

Хънтър запази мълчание.

— По време на онези шест години те са имали седем възможности да сложат край на мъките ми. СЕДЕМ. — Сандърс започна да крачи напред-назад пред Хънтър. Очите му като че ли се напълниха със сълзи, които обаче не потекоха по лицето му. Червей все още удържаше на обещанието си. Гласът му стана плътен и още по-дрезгав. — Седем пъти, Робърт. Полицията и ФБР са гледали в очите на чистото зло по седем различни повода, в очите на един абсолютен маниак, и пак не са видели чудовището в него. — Той престана да крачи. — Те трябваше да са най-добрите в професията си. Експертите.

В паметта на Хънтър изплува параграф от първото писмо на Сандърс до кмета Бейли.

Тези агенции би трябвало да са елитът на най-добрите. Експерти, които трябва да разпознават хората и да различават доброто от злото. Истината обаче е, че те виждат само онова, което искат да видят. И проблемът с това е, че докато те се правят на слепи, хората страдат… изтезават ги… и умират.

Другият мъж отново започна да крачи.

— Те можеха да ме спасят от кошмара, Робърт. Можеха да ми попречат да се превърна в онова, което съм сега. Можеха да спасят всичките онези жени. Можеха да спасят всичките тези жени!

Хънтър разбра, че той говори за жертвите, погубени от него.

— През онези шест години той уби трийсет и три жени. И ме накара да ги гледам как умират. Накара ме да запомня имената им.

Хънтър си припомни досието, което беше прочел преди няколко часа. Червей беше завел полицията в скривалището на Чудовището, което беше арестувано и бе признало за повече от шейсет убийства. Той беше убивал жени повече от десет години.

— Променил си се, когато си открил, че е можело да те спасят — отбеляза.

— А ти не би ли се променил? — отвърна Сандърс. — Как е възможно елитът да направи грешки, заради които да пострадат толкова много хора?