Крис Картер - Отмъстителят

Довечера?

Сърцето на Червей започна да блъска в гърдите му.

Довечера?

Сърцето му заби още по-силно и Червей имаше чувството, че ще се пръсне в тялото му.

Довечера.

Думата го ужаси.

Зави му се свят.

Довечера ти ще станеш не само истински мъж, но и Бог.

Червей не можеше да диша.

Във всеки атом в тялото му нахлу страх.

По ирония на съдбата именно този неописуем, неизмерим страх най-после му вдъхна смелостта, която му липсваше шест години. Смелост, която всяка нощ закипяваше в мозъка му, но всяка сутрин не успяваше да се прояви.

Днес беше рожденият ден на Червей. Единственият ден в годината, когато за много кратък период от време Чудовището го оковаваше за стената само за едната китка.

През последните три рождени дни Червей мислеше да удари Чудовището, когато той не гледа към него, но куражът го напускаше в последната секунда. И ако в онзи ден Червей разчиташе само на смелостта, тя пак щеше да му изневери, но понякога единственото, което надделява над страха, е самият страх.

Червей погледна Чудовището, което седеше от лявата му страна. Този път в душата му се сблъскаха не страх и смелост, а страх и страх.

Когато Чудовището се обърна да погледне часовника на стената, Червей напрегна тяло, затвори очи и се остави на страха да го води.

Не беше чувал за „извънтелесно“ преживяване, но нямаше друг начин, по който да се опише сцената, която се разигра пред очите му.

Все едно гледаше филм на голям екран, Червей се видя как седи в кухнята вдясно от Чудовището. Изведнъж, сякаш филмът забави скоростта си, той видя как дясната му ръка замахва. Не ръката, която беше освободена от оковите, а другата, с тежката широка метална гривна на китката, от която дългата верига прекосяваше стаята и се свързваше с металната халка в източната стена.

Окованата ръка бавно набра инерция, мъчително придвижвайки се все по-близо към лицето на Чудовището.

Зрителят Червей едва гледаше. Какви ги вършиш? Ума си ли загуби? Престани. Спри.

Но Червей във филма не го чуваше. Той се прицелваше да удари Чудовището в челюстта, но похитителят се обърна да погледне часовника точно навреме. В онзи ден късметът, изглежда, беше на страната на Червей. Металната гривна на китката му се стовари в дясното слепоочие на Чудовището.

Зрителят Червей видя как очите на мъжа потрепнаха и после се забелиха. Сцената го шокира и развълнува в еднаква степен.

Наистина ли се случваше това?

Времето летеше.

Време, което Червей нямаше.

Той изпищя на екрана.

Удари го пак. Удари го пак.

Този път Червей във филма, изглежда, чу силните викове, защото замахна с дясната си ръка и отново халоса Чудовището. Този път по-силно. На същото място като преди.

Главата и ръцете на Чудовището се разтрепериха, сякаш получаваше епилептичен пристъп.

Зрителят Червей не можеше да повярва на очите си.

Още веднъж. Направи го. Направи го сега.

Червей нанесе на Чудовището трети и последен удар.

Похитителят изгуби съзнание и се строполи на пода. От раната в главата му капеше кръв.

Зрителят Червей сякаш полетя във въздуха, връщайки се при Червей във филма.

На осемнайсетгодишното момче не му пукаше дали Чудовището е мъртво или не. Той не провери. Грабна ключовете от джоба на панталона на мъжа и прехвърли окървавената гривна на неговата китка.

Секунди по-късно Червей отключи външната врата и излезе в един свят, който мислеше, че никога вече няма да види.

Файлът на ФБР, който Ейдриън Кенеди изпрати на Хънтър, съдържаше пълните показания на Червей заедно със снимката на тогава осемнайсетгодишното момче. Червей изглеждаше много по-слаб и главата му не беше обръсната като на детектив Трой Сандърс, но чертите на лицето бяха същите, особено проницателните бледосини очи. Хънтър го позна веднага щом видя снимката.

Хънтър се закашля отново и болката отново прониза мозъка му.

— Червей — повтори. — Така те е наричал похитителят, нали? Прочетох го в досието ти. А ти си го наричал Чудовището.

Сандърс отстъпи крачка назад, когато чу тези думи.

Детективът забеляза това.

— Прочел си досието ми във ФБР? — изненада се Сандърс.

— Как? Аз бях включен в Програмата им за пострадали, която е строго секретна като „Програмата за защита на свидетели“. Дори агентите на ФБР нямат достъп до нея, с изключение на няколко души на върха. Така успях да постъпя на работа в лосанджелиската полиция. — Той вдигна ръце. — Дадоха ми нова самоличност и съвсем нова, напълно легитимна биография, която би издържала на щателна проверка от всеки и навсякъде — банки, застрахователни компании, частни следователи, държавни агенции, каквото се сетиш, включително лосанджелиската полиция.