Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Листът хартия, върху който са залепени буквите, е от обикновен пакет – продължи Гарсия. – И в него няма нищо особено. Лесно може да се намери във всеки супермаркет или магазин за канцеларски материали.

– Ами обувките? – попита Робърт.

Карлос поклати глава.

– Почистени са... с белина. Криминалистите не са открили абсолютно нищо в тях. Няма и никакви клетки от кожа. Нито дори на самата Карън.

Това не изненада Хънтър.

– А извадили ли са късмет с маската?

Рисунката, върху която беше работила Таня Кейтлин заедно с полицейския художник, вече беше разпратена до всички магазини за карнавални костюми в района на голям Лос Анджелис.

Гарсия въздъхна.

– Засега няма съвпадение. Явно никой не е виждал такова нещо. Няма я и в интернет. Маската не е купена от магазин, Робърт. Той си я е направил сам.

Хънтър не се съмняваше, че случаят е такъв, но все пак трябваше да проверят.

– Не всички новини обаче са лоши – обяви Карлос. – Има и един положителен резултат. Ти се оказа сто процента прав.

– За какво?

– За обажданията до 911.

Гарсия щракна с компютърната мишка няколко пъти, докато намери онова, което търсеше.

– През изминалите три месеца е имало четири фалшиви обаждания с висок приоритет от района на домашния адрес на Карън Уорд. Два от адресите, съобщени от обаждащия се, са били за същия жилищен блок, а другите два – за съседните.

– А някакви камери за наблюдение? – попита Хънтър.

Карлос се изсмя.

– Надявал си се, нали? Ти го каза съвсем точно, Робърт. Този човек е всичко друго, но не и тъп. Стоял е далеч от телефонни автомати и е използвал четири мобилни телефона с предплатени карти. Никакъв шанс за проследяване.

– Разполагаме ли с аудиофайловете на обажданията?

Гарсия се облегна назад на стола си и погледна Хънтър с многозначителна усмивка.

– Вече да. Току-що получих имейла.

Робърт стана и отиде до бюрото на Карлос. Към имейла на екрана бяха прикрепени четири аудиофайла. Първият беше отпреди три месеца, а последният – отпреди девет дни.

– Нека ги прослушаме в хронологичен ред – предложи Хънтър.

Гарсия кимна и щракна два пъти на първия аудиофайл. Обаждането до 911 беше регистрирано в 22:55.

ДИСПЕЧЕР [женски глас]: 911, какъв е вашият спешен случай?

МЪЖКИ ГЛАС: Ами... мисля, че току-що чух изстрели от единия от апартаментите по-нататък по коридора от мен.

Гласът имаше ясно изразен южняшки акцент, но двамата детективи се спогледаха разтревожено, защото звучеше младежки, сякаш принадлежеше на човек на двайсет и няколко години.

Тракане на клавиатура.

ДИСПЕЧЕР: Изстрели? Сигурен ли сте, господине? Възможно ли е да е било силен трясък?

МЪЖКИ ГЛАС: Не, не мисля.

Кратка пауза.

ДИСПЕЧЕР: Добре. Можете ли да опишете какво точно чухте?

МЪЖКИ ГЛАС: Едно е сигурно – те пак се карат. Знаете ли, те се карат адски много. Винаги нощем. Постоянно крещят. Тази вечер обаче сякаш бяха полудели. Сигурен съм, че целият блок ги чу. И после изведнъж – бум, бум, бум – три силни пукота .И сега всичко утихна като в църква. Казвам ви, нещо не е наред в онзи апартамент.

ДИСПЕЧЕР: Добре, господине, какъв е адресът?

Адресът, който каза обаждащият се на диспечера, сигурно беше завел полицията в апартамента под този на Карън Уорд.

Отново тракане на клавиатура.

ДИСПЕЧЕР: Патрулна кола тръгва веднага, господине. Бихте ли ми казали вашето...

Мъжът затвори.

– Патрулната кола е отишла на адреса за единайсет минути

– Каза Гарсия, четейки от имейла, който беше получил. – В доклада им пише, че били доста изненадани, когато жена на около двайсет и пет години, с бебе в ръцете, отворила вратата. Жената, Дона Фаръл, живеела в апартамента с приятеля си, който работи като нощен пазач, затова не бил вкъщи. Полицаите я попитали за изстрели, силни трясъци или съседи, които се карат често, но тя им казала, че не е чула силен шум или гласове, нищо. Никога не била чувала караници в съседните апартаменти. Преди да го регистрират като фалшив сигнал, ченгетата почукали на няколко други врати. Отговорът навсякъде бил един и същ. Никакви изстрели или силни трясъци. Никакви каращи се съседи. – Карлос превъртя надолу имейла. – Обаждането било от мобилен телефон с предплатена карта. Непроследимо.

– Разбрали ли са откъде е било? – попита Хънтър.

Гарсия превъртя още малко текста.

– Да. Обаждането било от района на жилищния блок на Карън Уорд. Той вероятно е стоял пред сградата, когато се е обадил.