Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Дали знам наизуст номера на мобилния телефон на най-добрата си приятелка? – Гласът на Таня стана по-тих и тъжен.

– Да. Но може да не е бил толкова директен.

Тя пак се, замисли. Лявата ѝ ръка се вдиша към устата и Таня започна да пощипва устни с палеца и показалеца си.

Хънтър чакаше търпеливо.

– Аз... в момента не съм сигурна, детективе. Умът ми все още е объркан.

– Няма проблем, Таня. Благодаря ти, че се опита. Би ли ми направила услуга да си помислиш по този въпрос? Може изведнъж да си спомниш.

– Да. Разбира се.

– Ако се сетиш нещо, колкото и незначително да ти се струва, моля те, обади ми се. Без значение колко е часът.

– Да, разбира се. Ако си спомня нещо, ще се обадя.

Таня затвори и взе визитната картичка, която Хънтър беше оставил до пепелника на масичката за кафе. Дълго я гледа и после в ухото ѝ зашепна параноята. Тя реши, че няма да остави визитката, докато не запамети и двата номера на нея.

След още един ден, в неделя сутринта, най-после бяха готови резултатите от аутопсията на Карън Уорд. Подробностите за бруталността, с която беше убита, бяха също толкова шокиращи на хартия, колкото и визуално.

На лицето ѝ бяха нанесени общо двайсет и девет жестоки разкъсвания. Три от стъклата бяха проникнали в устата ѝ, вследствие на което езикът ѝ беше почти напълно прерязан. Убиецът беше използвал толкова много сила в удрянето на главата, че парчетата стъкла се бяха забили в шест от четиринайсетте лицеви кости на Карън, включително в носа, бузите, челото и брадичката. Имаше фрактури и на двете скули, носа и челюстта. Смъртта наистина беше настъпила в резултат на пространна мозъчна травма, при която хипоталамусът и зрителният тракт бяха разкъсани от дълго тринайсет сантиметра огледално стъкло, вкарано през лявата очна кухина на жертвата.

Токсикологичните изследвания бяха отрицателни. Убиецът не беше дал седативи на Карън, нито я беше упоил преди убийството, и това означаваше, че тя е била сто процента в съзнание по време на цялото изпитание.

Криминалистите също бяха получили няколко отрицателни резултата. В апартамента на жертвата бяха открити пръстови отпечатъци само на един човек и те принадлежаха на Карън Уорд. Отпечатъците, намерени върху външната страна на входната врата, също не предоставяха много. Едните бяха на Карън, а другите три не съвпадаха с никого в базата данни на Модерната технология за идентифициране на пръстови отпечатъци (МТИПО), което означаваше, че собствениците им нямат криминални досиета, но резултатът, който изненада всички, беше анализът на вратата на аварийното стълбище до апартамента на Карън Уорд. Там нямаше нито един пръстов отпечатък, сякаш тя е била почистена напълно още същата нощ.

Криминалистите все още анализираха влакна, косми и прашинки, събрани от местопрестъплението. Дотук нищо не беше отбелязано като необикновено. Контейнерът, който беше използвал убиецът за стъклата от огледалото в банята, не беше открит, нито останалите парчета стъкло. Полицаите предполагаха, той убиецът може би ги е запазил като трофеи.

Специалистите от отдел "Информационни технологии" успяха да разбият паролата на лаптопа, намерен в дневната на Карън Уорд. Екипът вече претърсваше текстовите файлове, снимките, имейлите и всичко друго, което можеше да намери, но както очакваше Хънтър, все още не бе попаднал на нищо, което можеше да представлява интерес за разследването.

– Провървя ли ти? – попита Гарсия, когато Хънтър най-после се върна в кабинета. Робърт бе прекарал цялата сутрин в Санта Моника, където ходи в "Бърк Уилямс", козметичния салон, в който беше работила Карън Уорд по времето, когато бе започнала да получава писмата, както им беше казала Таня Кейтлин.

– Още не съм сигурен – отвърна Хънтър, съблече якето си и го преметна на облегалката на стола си.

Карлос направи гримаса, докато чакаше партньорът му да поясни.

– Успях да взема списък на всички клиенти, които е обслужила Карън Уорд по време на краткия си период на работа в "Бърк Уилямс".

– Добре. Колко са?

– Шейсет и две имена.

– Еха.

– Не е толкова зле, колкото звучи. Съдейки по телосложението, Таня Кейтлин беше убедена, че убиецът е мъж, спомняш ли си?

– Да. Тогава колко от шейсет и двамата клиенти в списъка са мъже?

– Петима.

– Чудесно. Стесняваме доста кръга.

– Оперативният отдел вече работи върху профилите им. Затова ще почакаме да видим какво ще открият и ще поемем оттам.